Миризма на лекарства бъркаща грубо в носа. Бели престилки реещи се припряно и забързано в осветени от луминесцентни лампи коридори.
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделение имат само филмовите герои.
В съзнанието на Виолета и в мътилката на образуващия се „Аз” на-напред съвсем закономерно първо се бяха появили усещанията. Помнеше едно свое къпане изпълнено със студена самота и безпомощност. Хладката, като на гласът на баща ѝ вода, пенливата интонация на майка си и прегръдката на малката раирана хавлия. Говореха си. Тя не ги разбираше но усещаше, че трябва да е било важно защото тогава я зарязаха самотна и полу-мокра в зимната вечер и скоро отново се озова на мястото с многото плочки. После въпреки ежедневните инжекции, заради получената пневмония, тя много хареса белите престилки. Те винаги се обръщаха към нея с топли и меки гласове, докато тези на родител ...