Погледна ме разбиращо, пое си въздух

- Да, случайно разбрах, че сте се оставили. Жалко наистина за децата. А уж, аз бях най-лошата в родата, отрицателният пример. Защото нашето семейство, татко по-точно, дръзна да се противи на някакви измислени порядки. Когато съм се родила, вместо да ме кръстят на бабите ,Мика, Тона, Бона и подобни, татко е отсякал'' Не, Анелия ще се казва моето момиче ''. ''Ама на кого...'', '' На никого, просто ми харесва това име ''.

Спомняш ли си Станко, бати Станко, чичовци, вуйчовци, те го направили пияница, а бил студент в МЕИ. Постепенно и бяща ми се оттвгли от родовата опека, отчасти и майка. Прехвърлиха се на мен, вместо Анелия, за тях бях Ана. От начало съм била шантава, защото съм била винаги усмихната, после само открито дето не казваха, че съм руспитана, заради по-свободното ми държание. Какво да им казвам или оправдавам с книгите, че там пише така, дали са прочели някоя книга.

После се появи ти, мъжът на Мария, различен от тях и не се вписва в средата им. Баща ми казваше '' Много яко момче, кораво, пие повече от нас и не го хваща, дано не залитне като Станко .'' А ти приемаше всичко с усмивка, което ги вбесяваше допълнително. Какво не харесаха в теб, майка ми не е споменавала да залиташ по жени, комар или да те подкупят с рушвети.

Какво се сетих, кристално чиста личност, поставена на черен фон, изглежда черна... Извинявах, отплеснах се, а бях попитала... - и се усмихна виновно.

- Знаеш ли, не можах да преживея отначало предателтвото. Не исках да ги срещам, не знам какво и къде работи новият й мъж, но сменили бащино, фамилно име на децата. Мдаа, и най- хитрият си е малко прост, така значи, че нямам наследници, деца. Дивотии. - продължих с досада

- А онази къща, дето бях кандидатстудентка - започна неочаквано тя - Едни от най-приятните ми дни в живота изживяни там.

- Моя си е, по-точно сега мишките живеят там - засмях се пресилено - Родителите ми ходят да проветряват, да почистват, но не съм сложил масички, диванчета, само остъклих терасата и стана голяма зимна градина с фикус, колокозия, филодендрон...

Тя ме изгледа присмехулно, засмя се, големите й бели зъби лъснаха.

- Еха, не си забравил, едни от най-шастливите ми дни. Не съм те питала, а защо те беше страх от мен, толкова ли страшна съм изглеждала.

- Как да ти обясня, не ми пукаше за родата им, а се страхувах за теб, ами ако не те приемат студентка, ами ако забременееш, опрапастих това жизнено момиче... После си казах, нали аз съм насреща, мога да поема цялата вина, все пак ние се заобичахме, бяхме щастливи един с друг. А ти, защо не остана в Пловдив, а замина за София.

- От страх, определено ме беше страх, имах ли право да се намесвам в живота на това момче, постигнало всичко с много труд и да го върна на изходна позиция. Любовта победи, не исках да се чувстваш нещастен или да ме гледаш с презрение, защото съм разрушила живота ти. Но виж, има хора които не мислят така. Искам да те попитам, имаш ли си тук сериозна приятелка, жена, не искам да се намесвам между вас.

Очите й ме гледаха проницателно, немигащи и в очакване.

- Не Анелия, сериозна приятелка нямам. Просто за събота или неделя да размениш някоя приказка...

А ти, само аз говоря - усмихнах се малко виновно - Такава жена, симпатяга, какво не хареса на живота, та дойде чак в Атина.

- Завърших. Започнах работа. Знаеш тогава имаше софийско жителство, трудна работа за всичко, но ме взеха в Балкантурист, знаех чужди езици, диплома за висше, бях симпатична...

За зла участ пак се влюбих в неподходящия човек, монтьор в Сервиза ни. Беше симпатяга, имаше си редовна клиентела за обслужване на леки коли на частно, знаеш Москвич, Лада, Шкода. Вече имаше и трета-пета ръка и западни автомобили. Нямахме деца.. Притесних се. Вярно на младини не съм стояла много мирна, но да нямам деца. Знаеш ''добрите колежки'', ти поне имаш възможност, опитай с друг, е и после как ще гледам в очите човека до мен, когото съм излъгала.

Само една негова далечна леля, мащеха леля, ми съчувстваше, успокояваше ме. Когато ми бе мъчно за нещо винаги търсех нейната подкрепа. Докто родителите му ме глеаха с някакво пренебрежение  '' Не се вижда каква е, дошла за жителство и да затрие момчето ни '' даже открито ми го казваха. Единствено бяха радушни, когата моите заколят прасето, пристигнат с тубите вино и ракия или изпращаха по влака зеленчуци, плодове.. А аз  линеех, готова да се разболея, нямах подкрепа от никого, не смеех да споделя и с нашите. Само бездетната леля Стефка ме утешаваше '' Не бой се , ще дойдат и по-хубави дни, всичко ще се оправи. Ето аз  нямам деца, мъжът ми почина, но не падам духом '', А Емо и родителите му, само дето не ме изгониха  от къщи, изгонят ли ме край с работата ми, край със София.

Един ден леля Стефка ми даде плик с документи '' Мило дете, каквото и да се случи с теб, ето тук са нотарилните  актове и прехвърлянето на твое име на този апартамент, друго дворно място и  7 декара нива в регулация, градът расте, столица е все пак. Ти най--много заслужаваш, вече си софиянка с тези актове и имоти, но не казвай никому за това ''

Този й жест ми вдъхна малко кураж, все пак ако ме изгонят има къде да живея. Мъчеше ме липсата на деца и подмятания от родителите му. И как да имаме деца, като я се съберем веднъж месечно, я не, за парлама, но на кого да се оплачеш.

Бяха януарските студове, студ навън, студ в къщи, студ в душата ми.

В една такава мразовита януарска утрин звъни на вратата милиционерски инспектор. Наскачахме всички по пижами

- Трябва да ви съобщя , лицето  Емил Иванов е намерен тази сутрин задушен в гараж на улица.... номер..., ведно с лицето..., задушени от изгорелите газове на работещия двигател на автомобил, марка...не слушах повече.

Останахме безмълвни. Родителите му гузно наведоха глави, аз като актриса тихичко се разридах, за протокола, както се казва.

А наистина ликувах ли. Не.Беше ми жал за момичето, което се е задушило от изгорелите газове в гаража. Имитирах припадъци, взеха ме в болницата и не присъствах на погребението на предателя.

Не е ли предател, кажи ми честно. Той предварително погреба младостта ми, енергията ми, какво се е доказвал, че е секси супермен ли, напротив, един безразсъдник, жалко за момичето да си отиде така младо заради него.

Изнесох се, ей така  без никакви дрехи, само с документите си. Заживях на квартира. Посещавах леля Стефка, грижех се за нея, вече стара и немощна жена. Не след дълго и тя почина. Плаках истински тогава. Настъпиха и някакви катаклизми в работата, преместиха ме във Варна, отначало в хотели по Златни пясъци. Изкарах и курсове по гръцки език, хората бяха открили дестинацията Гърция. Хайде отново в туристическия бранш, по точно да пътувам. Така намерих и сегашния си работодател '' Олимпик турист сървис''. Не беше никак лесно да спечеля доверието им. Още навремето изкарах категории за автобуси, резервен шофьор, към Балкантурист и шофьорите ми даваха да пребирам празните автобуси до гаража. Свикнах бързо.

Бяхме на курс до Волос. Тъкмо да тръгнем към Атина, на шофьора му прилоша, кръвно-мръвно, седи изцъклен, а хората чакат да се приберат в Атина. Вързах го на екскурзоводското място, застанах смело зад волата.  Пасажерите даже и не разбраха какво н се е случило, дремеха по седалките.

Бавно и спокойно пристигнахме в Атина, медицински екип ни чакаше на последната спирка. Без да се колебая на сутринта написах рапорт, представих документи и за проявено самообладание бях възнаградена, с усмивка не, но вече пишеше в заповедта ми  '' и водач на автобус ''.

                Тя си пое дълбоко въздух, поусмихна се малко виновно, че ме е хванала като слушател

- А сега за наши дни ли. И аз съм на същото дередже. Нямам за разлика от теб за събота и неделя.

Преди време се харесахме с колега от фирмата, но като поразпитах тук-там, си падал по мъже.

Наистина любовта може и да е сляпа, но се позагледах в него, от по-плавни двицения в маниерите му до облеклото и му казах в очите 

''- Виж какво,  аз също харесвам мъжете, но защото съм жена. ''

И започнах да наблягам на работата си като утеха. После има и друго, кой мъж би търпял жена да отсъства по два -три дни заета с групи туристи. Не изприказвахме ли всичко наведнъж, какво ще кажеш да,...да оставим и за следващият път.

                Събота и неделя бяхме заедно на екскурзиите й. Възхищавах се на умението й да забавлява туристите независимо от нациите или възрастта им.

Чакахме се след работа, пиехме по нещо из кафе-барчетата и до другия ден.

Отново сякаш ни беше страх.

следва.....