Погледна ме разбиращо, пое си въздух
- Да, случайно разбрах, че сте се оставили. Жалко наистина за децата. А уж, аз бях най-лошата в родата, отрицателният пример. Защото нашето семейство, татко по-точно, дръзна да се противи на някакви измислени порядки. Когато съм се родила, вместо да ме кръстят на бабите ,Мика, Тона, Бона и подобни, татко е отсякал'' Не, Анелия ще се казва моето момиче ''. ''Ама на кого...'', '' На никого, просто ми харесва това име ''.
Спомняш ли си Станко, бати Станко, чичовци, вуйчовци, те го направили пияница, а бил студент в МЕИ. Постепенно и бяща ми се оттвгли от родовата опека, отчасти и майка. Прехвърлиха се на мен, вместо Анелия, за тях бях Ана. От начало съм била шантава, защото съм била винаги усмихната, после само открито дето не казваха, че съм руспитана, заради по-свободното ми държание. Какво да им казвам или оправдавам с книгите, че там пише така, дали са прочели някоя книга.
После се появи ти, мъжът на Мария, различен от тях и не се вписва в средата ...