Бях се облакатил на желязните парапети и с интерес  наблюдвах, не по-скоро изучавах търсачите на приключение или образно казано гурбетчиите свободни от ангажименти към полувинки, четвъртинки, идват на екскурзии с  намерението и надеждата да завържат някое ново запознанство, или модерно казано необвързваща връзка на семейни начала. И после разочарования, клетви'' никога няма да стъпя на екскурзия '', до следващата, защото надеждата умирала последна.

И въпреки променливото време, две госпожи с 3/4  бели панталони, доста поразкопчани шарени туники и с навити ръкави, трескаво пушеха и притъпваха с маратонки, ами хладничко е госпожи.

Ау с какви ли бански костюми ще са на морето. Засмях се над един много стар любим  виц, между двама колеги- приятели.

'' - О, ти с нова вратовръзка

- Аме нова, жената  я скалъпи от старата си рокла

- О, ужас, а моята да вземе от вратовръзката ми да си направи бански костюм...''

Двама набори бъборят нещо, поглеждат към две госпожи, уж и четиримата се правят на непознати.

Лош менижмънт набори, сега поне има ефтини хотелчета за по 10-15 евро, ама не си правите сметката, че на екскурзия ви излиза по скъпо, плюс напитки и ядене...

Тези двойката, много влюбено изглеждат, държат се за ръце и се поглеждат доволно, значи някой вероятно си е свършил добре сутришната работа. А другите изглеждат неангажирани като мен, решили просто срещу 20 евро да убият скуката с екскурзия.

Автобус спря на означеното място, вратата се отвори и жена от туристическата агенция в светъл сив костюм, загадъчно разкопчана синя риза с емблема, с коса привързана назад и дежурна  усмивка, ни приветства

- Сега ще изчета имената и местата ви, един вид като проверка, заемете  местата си и ако няма закъснели тръгваме.

Скупчихме се като пилци наоколо. Кой каже ''да'' кой вдигне ръка. Моето име, вдигнах ръка и минах покрай служителката. Приятен мирис на кафе, въздъхнах замечтано и я погледнах. За секунди очите ни се срещнаха. Тя леко ги премрежи, врътна глава неразбираемо.

Потеглихме. Гледах по тротоарите вече да сноват хора. Ранобудни гърци, я гърци, като нас гурбетчии от полувината свят бързат за работа, автобуси, тролейбуси, претъпкани с хора, някои прозяващи се  несъзнателно, а аз на екскурзия. Ами надживял съм си над масрафа, ехидно си помислих, да бе сякаш до преди няколко години не бях и аз същия, от работа в работа...

- Ще ви запозная накратко с ескурзията, нашата е еднодневна до пещерата преди Патра, фирмата организира и двудневна до Аспровалто, другата седмица, тя е близо над Тесалоники, вдясно по пътя за България... Но, за наштата екскурзия, от Атина по панорамния път до Коринтски провлак, час и 30 минути почивка, снимки, продължаваме за град Коринтос,  автобусна разходка, посещение на действащ манастир, има базарче за сувенири, прекрасно е за снимки към планината и към морето.

Около обяд  трябва да сме пред пещерата, влиза се на групи от 20 човека, много ще ви моля да не се отделяте от групата си, макар и обезопасена, но пещера е. Водачите също ще ви предупредят. Вътре е хладничко, обиколката трае около час и 15 минути. Бъдете и внимателни, влажно и хлъзгаво е.

Навън има магазинчета за сувенири, картички и пощенска станция с възпоменателен печат.

На връщане, вероятно ще сте прегладнели, долу в селцето има таверничка, свободна  консумация и не е задължителна, някой може да си носи сандвичи. Връщане в Атина около 19.30 - 20 часа на същото място. Това е накратко, ако има някакви въпроси...Приятно пътуване.

               Преди Провлака ни направи кратка презентация, кога е построен, модернизиан от унгарски инженери, дълбочина, ширина, движението на плавателните съдове е еднопосочно.

Браво на жената, не чете, но не се и запъва или да '' ъъъ''или ''ааа'', печена...

- Сега преминаваме по моста, вдясно е нещо като автобусен терминал, кафе, ресторанти, чисти и безплатни  тоалетни. На пазарчето има имитации на антики, имитации повтарям,... и моля не залагайте на кутийките '' тука има-тука няма'' или на карти. Тръгване след час и 30, моля бъдете точни, а сега приятна разходка.

Минах покрай нея, отново оня мирис на кафе, погледите ни отново се срещнаха, но този път като по-внимателно вглеждане. Оставаше да я попитам'' Познаваме ли се от някъде, виждал съм ви някъде...'', а тя троснато да отговори'' Да, аз много често ходя там...''

Нещо сърцето ми  задумка по-чевръсто, лека топлина ме обхвана.

Погледнах я още веднъж, така ми се е сторило, чипа ми  отдавна бе за смяна.

- Извинете господине, господине... - чух зад мен приятен женски тембър, сопрано или мецо-сопрано.

Обърнах се.

- Кирия - учудено произнесох обръщайки се

- Извинете, вие не сте ли Петър...Аз съм Анелия, Ани...Не мога да сгреша, ти си бати  Петьо - развълнувано говореше екскурзоводката на български

- Анелия,...Анелия, какво правиш тук, момичето ми

- Ами ти, бати Петьо, ти  какво правиш тука... Не те познах по фамилия, но очите и устните ти те издадоха. Така се радвам, да седнем в кафето, така се радвам, друг път ще дойдеш на Провлака и в Лутраки...През седмица фирмата има екскурзии в тази дестинация.

Може би униформата и това, че е на работа й попречиха да се хвърли на врата ми. Хвана ме само приятелски за ръката и не сваляше очи от лицето ми. Тъкмо сервираха кафето и тортичката, по възрастен мъж в същата униформа дойде, издекламира нещо, подаде листче, тя сбръчка малко вежди

- Извинявай,  от фирмата ми, връщам се след малко.

Стана, оправи сакото си, закопча копче и енергично тръгна редом с другия служител.

               Бръъм, бръъм,... връхлетяха  ме спомени от преди години.

Бяхме щастливо оженени с голямата си студенска любов. Защо избрах нея. Не беше холивудска красавица, обикнвено момиче, даже по-скоро сухо скроено, не подскачаше безцелно на някаква радост, не плачеше и на тъга, просто казваше, че животът е така устроен като деня и ноща.

И вместо да ходим някъде на море или балкан по безбройните почивни станции, ние се завирахме в родното й градче. Мария, сега бившата ми Мария, беше на върха на радостта си, да ме показва на голямата си рода, като панаирджийска мечка.

Всички ми се рдваха, особено жените, пощипваха ме по бузките, една леля попипа даже бицепците ми и се изтърва '' Мъж канара, ама камък да стисне вода ще пусне. Яко момче, кораво. Късмет имала Мария, голям късмет ''

А аз глеах срамежливо, почесвах се там дето не ме сърби. Сестрата на Мария, Танчето, бе привилегерована да стои от едната ми  страна  и постоянно '' Батко, покажи ми това,, да ти покажа ли едно нещо '', оглеждаше се  и скришом целуне двата си пръста и ги долепи на устните или на челото ми. Дядото, чичовци, вуйчовци и бат' Станко се надпреварваха да ме черпят и '' А наздраве... а , наздраве'', докато стане '' аа..назздраавее '' и вържат кънките. Бях чел, че някои хора не произвеждали ензим за разграждане на алкохола, а аз изглежда произвеждах в повече, та доста трудно ме хващаше. Ами трудно, защото като пиеш трябва и да ядеш, а те пушат и пият като на акорд, някой да не изпие повече от тях.

Бат'Станко и той беше  зет във фамилията и обичаше да си пийва. Беше началник в РМЦ и след работа се черпели или ми доверяваше '' Тоя днес прави нещо часпром, ама не му правя забележка, защото ще ми донесе вино, ракия, или , ами и на мен утре може да ми се наложи нещо часпром да ми направят, я гледай каква голяма рода е ''

Жена му , кака Вярка, беше точко копие на джинса им. Скептично стиснати устнички, шареше с очи навсякъде за да не изпусне  нещо, имаха и те едно момиченце. Бат' Станко все се смееше '' Силен джинс бе, силна кръв, само момичета се навъдиха. Ама ти не се предавай, в теб ни е надеждата за момче, ей, така да знаеш ''

Кака Вярка беше промълвила с недомлъвки веднъж '' Ако нещо ти докривее, или искаш още, идвай тук. То ние и  в малкия град знаем туй-онуй, не сме застреляни де ''

Бях само чувал за друга тяхна първа братовчедка, но родата не беше  в особен възторг от нея. Учила за туризъм, вместо ТОХ или нещо по-практично като шев и кройка в СПТУ. Но , тази Анелия и родителите й не се вслушали в роднинският съвет и напук учила в Гимназия по туризъм, а сега '' Била на стаж, кой знае къде и по какви хотели кара стаж...''говореха с нескрита злоба. Даже и майка й не беше в особен възторг от нея, въпреки че знела квадратите на всички числа от 1 до 50.

                 Как така ме бяха оставили без надзор. Бях се поизтегнал на кушетката, когато в стаята връхлетя дългокрако момиче с късо отрязани панталони, тениска орязана 3-4 пръста над пъпа и разрошена дълга коса. Големите изразителни очи се допълваха от правилни и сочни устни и немирно изглеждащи момичешки гърди, е по-скоро скрити пъпчичките и кафявичкото около тях.

Преглътнах мъчително. Скочих от кушетката

- А, ти си значи батко ми Петьо, приятно ми е Анелия, но за кратко ми казват Ана, разказвали са ти родата за мен, черната и вироглава овца Ана.

- Не знам, но много си хубава, не приличаш на никоя

- Така ли, само хубава ли, а умна - сериозно попита тя

- Хубавото се вижда, а умното се разбира после,... но наистина много си красива

- Така ли, ами щом съм много красива пипни ме, не бой се, няма да викам. И ти си красив, даже повече отколкото те описват...Е, ще ме пипнеш ли

И без много да му мисля, заврях ръка под широката й блуза. Напипах едра, твърда, настръхнала момичешка гръд. Гледаше ме право в очите немигащо.

- Харесва ли ти - промълви

- Много

- И на мен...да, но сме закъснели, т.е. ти си подранил, а аз както обикновено все  закъснявам

Нежните й устни се  долепиха до моите, присвиха се , провря се езичето й.

Нещо изтупурка в салончето, Анелия се дръпна на 2-3 крачки назад

- Ами това е 625,  а сега 15 по 15...

- Ано ма, и батко ли занимаваш с твоите сметанки, той да не е тук да му рецитираш числа, ма

- Ами какво друго да му кажа ма Тано, това знам, това му казвам...

следва.........