2.08.2022 г., 13:13

Кражбата

1.5K 4 9
1 мин за четене

                                                                  Из цикъла "Приказки за лека нощ"

 

     Бъркам в джоба, за да взема парите, които са там. В джобовете, особено в мъжките, почти винаги има пари. Знам го от личен опит, макар да съм чувал и че го пишело някъде. Опитът ми е голям и аз вече от пръв поглед установявам в чий джоб да бръкна, по кое време и как.

     Ще споделя някои фрагменти от този свой опит. Най-важното е да наблюдавате и да не правите резки движения.

     – Здравейте, мила и красива госпожо! Здравейте и вие, мъдър господине! – ще кажете на грозната бабичка, която се държи за ревера на стареца до себе си с едната ръка, а с другата влачи огромна количка с преоценено кисело мляко и руло тоалетна хартия. – Здравейте и вие, мъдър господине! Денят е прекрасен, нали мила и красива госпожо?

     Докато вдигнат глава, двамата ще бъдат пребарани съвсем успешно. Те са изненадани, вероятно приятно – не всеки ден така вежливо ги поздравяват, дори бабата се сдобива с комплимент и придърпва гальовно към себе си своя мъдър придружител, та той съвсем естествено и логично да не усети как чужда ръка тършува из джобовете му.

     Ето така се работи, колеги. Трябва да оставяте добро впечатление за себе си и ограбените дори да не съжаляват за стореното им. Ще се приберат вкъщи и старецът ще каже:

     – Знаеш ли, оня, уж учтивият младеж ми е обърнал джобовете наопаки. До стотинка ме е ошушкал. Гамен. Крадец!

     – Айде стига! – ще го сгълчи бабата. – Теб цял живот те краде някой. За това ли не можа поне веднъж да ме заведеш в чужбина? На почивка – например в някой луксозен курорт, където ходят белите хора. Все оправдания си търсиш. Обрали го били...

     И така кражбата ще бъде заметена, оправдана, дори издигната в унизителен укор към неспособните да крадат.

     По този начин работи и всеки грабеж. Любовта – също. Но за грабежа на любовта и любовта към грабежа ще ви разкажа друг път. Спете сега, та да мога и аз да си свърша работата. Лека нощ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...