Крал Борис

Британският премиер Борис Джонсън кроеше таен, пъклен план, да узурпира британската корона. Първо щеше да предизвика хаос и криза, чрез Брекзит без сделка. А после с преврат да свали кралицата и да ѝ отнеме властта. 
 Още когато живееше в Ню Йорк и беше малко хлапе, Борето мечтаеше да стане някой ден монарх и да носи тежка корона. Беше обсебен напълно от безумната си идея. Веднъж, учителката по английски ги накара да напишат кратко съчинение на тема: "Какъв искам да стана, когато порасна", което учениците трябваше да представят пред класа. Борето бе написало стихотворение, вместо съчинение, тъй като винаги се стараеше да изпъкне с нещо. Учителката, госпожа Харпър, се зарадва и възгордя, когато разбра за стихотворението, но не го прочете предварително. Когато дойде редът и на нашето момче, то започна  
 да декламира високо, с пискливото си, детско гласче:

           Крал Борис

В Манхатън 5, на Бродуей
от бебе – в пелените срал, 
живея аз – дете злодей, 
сега дете, но бъдещ крал. 

Корона – цялата в позлата, 
с рубини, бисери, сапфири, 
ще ми се мъдри на главата. 
И Оркестърът да свири... 
 
Дъската, нещо, ли ми хлопа, 
се питаш, моя даскалице?
Но споко! Не тук, а в Европа 
ще бъда втори Кралят Слънце. 

Но таз Европа...а бе, знам ли я? 
Комай аз нямам избор
и ща – не ща избирам Англия – 
Замъка в Уиндзор...

След като малкият Борис издекламира цялото стихотворение, учителката колабира пред децата...
Години след тази случка, Борис Джонсън вече беше студент в престижния Итън Колидж на брега на Темза. След още известно време стана журналист и кореспондент в Брюксел. От там, по план, започна да засява семето на евроскептицизма сред консервативните среди в Кралството. Хвърли се и в политиката. Стана кмет на Лондон, после министър...Изкачваше се стремглаво нагоре по обществената стълбица. Не се кротна докато не беше избран за министър-председател. Вече от тази позиция щеше лесно да осъществи грандиозната си мечта. Но тъкмо когато беше най-близо до целта си, изведнъж, работата забуксува.
 Навсякъде по света върлуваше епидемия от Ковид-19. Брекзит без сделка изглеждаше все по-невъзможен. Хората вече изобщо не се интересуваха от политически новини. Сплотиха се и утихнаха. Положението се влоши още повече, когато се появи и британският вариант на коронавируса. Всички се затвориха в домовете си и спазваха, послушно, мерките на здравните власти. 

В един прекрасен, пролетен, мъглив уикенд, Борис Джонсън отиде да лови щука на едно мочурище, близо до вилата си в покрайнините на Лондон. Омърлушен от политическите си несгоди, той съзерцаваше замислено плувката, а вятърът от Ламанша развяваше оранжевия му перчем. 

"—Никога няма да постигна целта си" -  мислеше си той, отчаян и примирен със съдбата си, да не е нещо повече от някакъв министър-председател в неугледната Даунинг стрийт 10. 
Каръкът го преследваше и тук. Реши да метне въдицата за последен път, и да си върви. Но ето че този път  закачи нещо. Завъртя  бясно макарата, и измъкна от  водата една рижава рибка. Досущ като него. 
—  Шит! Какво пък е това! 
—  Пусни ме, сър! - проговори изведнъж рибата – Аз съм Златната рибка, и ще ти изпълня едно желание. 
 Борис Джонсън пребледня. Мина на косъм от инфаркт, но се съвзе:
– Наистина ли?
– Да, господарю! Ако ме пуснеш, ще ти изпълня едно желание - повтори рибата. 
Огромно облекчение и безкрайна радост обзеха Джонсън. За миг си помисли, че може като нищо да загуби разсъдъка си, но успя да запази самообладание. Даже започна да се пазари като турчин на Капалъчарши. 
— Как така едно желание? Не може ли да са три? – попита той. Какво да прави! Ген!
— Не, господарю! Имаш право само на едно желание Пожелай си това, което искаш най-много. Но внимавай! Не съм много умна. 
—  Добре тогава! – отвърна Джонсън. Постоя за момент и после с висок глас изрече:
— Искам да нося британската корона, още днес! И тя да принадлежи на мен. Единствено на мен и на моята кръв! 
Рибата се замисли за няколко секунди, после щракна с перки и рече:
– Нямаш грижи, господарю! Още днес желанието ти ще бъде изпълнено. 
Той я пусна във водата, а рибата плясна с опашка и изчезна в мътните води на блатото. Борис с походка на римски император се прибра в имението си и зачака да се случи чудото. Започна нещо да го дразни гърлото, но той беше прекалено много развълнуван за да му обърне внимание. Очакваше, всеки момент, някой високопоставен кралски служител да му се обади и да му съобщи, че е избран да бъде коронясан за новия крал. Вместо това му звънна министърът на здравеопазването. 
Ядоса се Борис. Безтуй му имаше зъб на този. 
– Господин премиер, имам да Ви съобщя една чудесна и една лоша новина! 
— Я дай първо добрата! – каза Борис. 
—  Налице е един много странен феномен във всички ковид отделения в страната. От няколко часа пациентите с британския вариант на Ковид-19, показват рязко подобрение и изчезване на всякакви симптоми...
— ГОЛЯМ ПРАЗ! – извика неволно Борето на слушалката . 
— Не Ви разбрах, господин премиер! 
— Исках да кажа: голям ПРАЗник. Голям празник ще да е в болниците - замаза положението той — Я дай по нататък! 
— Наистина е много необяснимо. Колегите медици са в шок – министърът се задъхваше от вълнение –Имаме случай на пациент, който е бил интубиран и в много тежко състояние, но преди половин час лекарят влязъл при него, и го заварил да пуши на прозореца. 
– А каква е лошата новина? – попита предпазливо Джонсън 
– Съжалявам, че трябва да Ви го съобшя, господин премиер, но кръвният тест който сте дали сутринта е излязъл положителен за Ковид-19 – здравният министър говореше с прискърбен тон. Започна също да му обяснява, че трябва да е под карантина, но да не се притеснявал, ала-бала...
Но Борис Джонсън вече не го слушаше.

— Да те е*а и рибата проста! – промълви той. Захвърли телефона и се отпусна тежко в креслото си. Закашля се, заподсмърча и се разтрепери. 
 Вече беше носител на короната! Но не точно тази, която си представяше.