10.11.2023 г., 5:35 ч.

 Красьо Шиндера 3 

  Проза » Разкази, Други
300 1 4
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене

                Замълчахме за кратко, сякаш да посъберем мислите си.

- А с майка ти какво стана - попитах тихичко

- Мама, най-после се поуспокои. Разваше се като ходехме с колата из България, работеше в двора, зеленчуци, плодове, кокошки, знаеш селски двор трябва да има от всичко по малко. Взе да се оплаква от световъртеж, бърза умора, апетит загуби. Ходихме на доктори, един, два, диагнози различни. Трябвало спешна операция. А пари, уж покривали всичко...

- Красе, да продадем колата, мама

- Не мамо, ако нямаме кола, как ще те карам по болници, как ще идвам да те видя, необходима ни е все още. Какво ще кажеш за апартамента, излишен ни е, а на мен тук на село ми е по-добре.

Послуша ме, съгласи се, продадохме го. И без това не ми беше мил. Чувствах се подтиснат там, не е моя роден дом. Както се казва, майната му на апартамента и на парите. Отидоха по лечение, но не успяха да я спасят. Почина горката.

Преди да издъхне ми каза '' Красе,щастлива съм , че те има сине, е не упяхме с баща ти да ти създадем някакъв уют, пари, наследства, но успяхме да те възпитаме като човек, бъди все така работлив и честен ''

Какво да й кажа '' Мамо, грешката е ваша, че сте ме възпитали така, иначе и аз може би щях да се возя в лъскава кола, с лъскави жени и да пилея лесно спечелените пари''.

Той посмръкна някак тъжно, извърна глава малко на страни и прибърса с длан очите си.

- Ей, казах ти, ако ти е скучно да слушаш казавай - продължи той 

- Интересно ми е, имам ли вид на оттегче слушател, пък и ти не винаги си свободен да разказваш

- Една събота, нали знаеш че помагам за чантите на жените на пазара, какво да правя не ме мързи, а и някой лев да изкарам, друго си е да имаш нещо заделено настрани, живот е.

Нарамих торбите на намахана госпожа, тя припка пред мен съпроводена от височка стройна девойка, провирам се между колите след нея, стигнахме до колата им. Отвори, девойчето влезе а аз заподреждах в багажника покупките. Бях готов и зачаках да ми плати, обикновенно до кола 3 или 5 лева. Госпожата ме погледна нагло, извади 10 лева.

- О,имам дребни, ще ви върна 5 лева  госпожо - с усмивка казах

- Познах те, ти си оня дето преди години ме спаси за да не се хвърля от каманаците. Това е дъщеря ми. Запази рестото, петте лева за себе си - каза ми троснато.. Тръшна вратата на колата си и отпраши на някъде. Стоях като закован с банкнотата от 10 лева, гледах опулено след тях. Е, човешкия живот 5 лева ли струва. Той е безценен, спасил съм я, спасил. Не й искам благодарностите или да ми плаща, дали сега, дали по-рано. Прибрах десетте лева в джоба, извадих 5 лева и ги хвърлих на  освободеното място от колата. Така и двамата сме чисти, тя че е платила спасението си, а аз не съм го направил за пари.

Красьо Шиндера подсмръкна, загърна се в протърканата си шубичка, сякаш му е студено.

-  А беше тогава студен, мразовит есенен ден. Облякан в шубата си обичах да се разхождам след  работа, тогава с мама още живеехме в апартамента, тати беше починал. Скалите ги знаеш, сега са в Природния парк, рано се смрачава, гледам фигура по жилетка да стои на един ръб, я е духнал по-силен вятър, ще я издуха в дерето. Застанала така, че се виждаше коремът й, бременна е, и да се хърля да се трепе. Ами ако ме види и се изплаши, направи крачка напред , и е до там. Казваха тогава из дерето обикаляли чакали, те само това чакат, ще я заръфат още топла - топла.

'' Е, хубаво де - започнах тихичко - И като скочиш надолу сигурна ли си, че ще умреш или ще умре това което носиш в себе си. Не съм скачал от там, но познавам дерето долу, ще се нараниш, осакатиш и ако не те наръфат чакалите ще те спасят. Да, ама тогава няма да си така  хубава, а куца, натъртена и дъщеря ти после ще се чуди, защо майка е така грозна. Хайде, ела, ела при мен, че е студено, ето дай да те наметна с шубата си ''

Тя се обърна към мен, лицето й подпухнало от плач, направи една, две крачки назад и застина. Загърнах я в топлата шуба, хванах ръката й, студена, все едно държана във фризер,...ледено студена и безчувствена.

Заслизахме бавно надолу, като я прикрепях да не падне. Седнахме на някакъв дънер, треперяше, ама от страх ли, от студ ли, така и не разбрах.

'' -Не трябваше да ме спасяваш, исках да се самоубия. Имах сериозен приятел, уж готов на всичко за мен. Забременях.

Казах му, той веднага скочи срещу мен,'' Ти искаш да ме вържеш, детето не е от мен. Оправяй се...''.

Кой да знае, че имало т.н. цветна бременност, редовен цикъл, не напълнявам, не ми се гади . Веднъж нещо пририта в корема ми, отидох на лекар '' Честито, ще ставате майка , каза ми той - Още няколко седмици и пак честито ''.

Онемях. Казах на приятеля си, а той се покри някъде. Как да кажа и на нашите, ще ме изгонят от къщи.

Ходих пак на лекар, отговорът бе категоричен, '' Напреднала бременност, няма кой да се заеме с аборта ти, даже и на черно. Рискувате и двата живота ''. Ще стана за смях, ще ме изгонят от работа ''

Говореше и ридаеше. Стана ми тежко, в безизходица е, ще я закарам в къщи на топло да се съвземе за няколко дни.

Пък тогава ще му бера кахъра. За нея добре дошло, ами за мен, веднага ще ревнат, едните не го е срам да остави бременно момиче, а другите, пада му се, да гледа и чуждо дете.

Вървяхме към града бавничко, внимателно, държах я за ръката, прикрепях я с другата.. Проблеснаха в тъмнината високите етажи на Окръжна болница, там е  спасението.

- Довлякохме се - бодро казах и уж затършувах из джобовете си  за лична карта - Можеш ли да идеш сама, а аз да ида да си взема личната карта от къщи и се връщам. Как да се представя без лична карта, а на теб ще ти повярват, че си бременна, личи си, а аз без лична карта само неприятности мога да създам. Чакай да си взема и шубата, че ми е студено, че да не се разболея и аз, че живея сам и няма кой да ме спаси

Тя  кимаше с глава, изтърка сълзите си с някаква кърпичка и се затътри към осветения  вход на болницата.

Врътнах се веднага из тъмнината, подтичвах даже.

Чак тогава ми стана страшно. Ако онази беше скочила, кой ще ми повярва, че не я познавам и че не съм я бутнал аз. Ами варианта  да я закарам в апартамента, как ще я принудя да напусне после, коя беше тя всъщност, и като удавник за сламка да се вкопчи за мен...

 

следва...

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миночка благодаря, след малко и следващата част...
    Благодаря НИКИ, за любими.
    Приятна вечер ви желая
  • Интересно разказана история, която ще следя с нетърпение. Хареса ми, Петър!
  • Мислител, точно казано. Даже имаше една фраза '' Богатите също плачат...''
    Приятен и успешен творчески ден
  • Човешки живот и драми, ще следя историята определено.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??