10.11.2023 г., 23:57 ч.

 Красьо Шиндера 4 

  Проза » Разкази, Други
288 1 10
Произведение от няколко части « към първа част
7 мин за четене

                      Прибрах се задъхан в  къщи, хвърлих шубата, плисках се в банята с топла и студена вода. Мама дойде и ме  заоглежда подозрително, знаеше че не съм разбойник или побойник, но нали има само крачка от това да си добър или лош

- Мамо, добре съм -  започнах тихичко - Ще ти разкажа нещо, а ти ще ме осъдиш или простиш.

Разказах подробно всичко.

Мама ме гледаше с големите си добродушни очи, свиваше вежди понякога, поклащаше глава.

- Сине, дявола те е изпробвал, това е дяволска работа. Постъпил си много правилно. Казвала съм ти, няма ненаказано добро. Дяволът не й е прошепнал да скочи когато си бил толкова близо до нея, после щеше да стане лошо.

Красе, Красе, Шиндерчето на мама. Забрави всичко, постъпил си правилно. Хайде лягай да спиш, че утре си първа смяна на работа, после дългата смяна, нали. Ще забравиш всичко, пък и колко вода ще изтече дотогава в реката...

И я забравих, до оня ден в който се разплатихме завинаги.

                    Красьо Шиндера  махна оттегчително с ръка, сякаш да пропъди и тази лоша част от живота си.

- А ти женил ли си се - попитах любопитно

- Не, не успях на няколко пъти. След казармата вече работих тук в Електоапаратурния завод. На танцова забава се запознах с добро момиче, ние се харесвахме, родителите ни също, и незгодени се обичахме истински. Но какво му стана на татко разболя се  изведнъж, терапии, лекарства. Като всяко дете трябва да се грижиш за родителите си, нали. По болници, по санаториуми, по-рядко се срещахме с онова момиче. Татко си замина, а с нея се разделихме, защото нейни роднини казали, че било лоша поличба да става булка там. Не съм сигурен дали това  е вярно.

Тръгнах на смяни на работа в ТЕЦовете. Бяхме в една смяна с момиче-операторка, тук от близките села. Оставаше у нас  да пренущува, мама се грижеше  за домакинството, върнем се от смяна, храна има в хладилника, дрехите изпрани , изгладени и сложени по местата. Тя пък не хареса, че мама се пречкала из краката ни и сме я вземали с колата ми, ако решим да идем някъде на разходка. Натъжих се отново. Пак ли да избирам между мама, която ми е купувала чайки, марципани, байкалчета, за да не се различавам от другите деца, тази която е отделяла от залъка си аз да бъда нахранен и добре облечен, този която сега вместо да сплетничи по пейките с другите съседки, се е обърнала на домашна прислужница, и  жената до мен, която не харесва всеотдайността на мама...И един ден ''любящата ''ми приятелка си събра багажа в няколко кашона и си замина, даже се премести в друга смяна. 

Натъжи се и мама.

- Защо бе Красе, заради мен тя си отиде. Ами сега какво ще правиш, отново си сам. Да се прибера на село, пък ти й се извини и да се приберете двамката, да си имате дечица  - хлипаше мама

- Мамо, жени много по света, но майката е една. Ще намеря друго момиче, ама друга  майка  не мога да намеря.

А ние си поддържахме къщичката на село, има редовен автобус, жепе спирка, не е далеч от града. Още тати, лека му пръст, даде идеята да я обновим, осъвременим , така да се каже. И цяло лято мама живееше тук, гледаше градината, малко стопанство, аз след смяна идвах с колата, помагах й, правехме зимнина, а до пролетта живеехме в града.

Прибирам се веднъж, а тя милата '' Ела Красе да видиш нещо '', и сложила в кафез две бели гълъбчета. Вероятно съм се разплакал от умиление.

- За теб са мама, помниш ли като дете дето носеше нахапаните кифлички от забавачката за твоите гълъбчета, ето сега ги имаш, ако искаш можеш да си ги развъдиш.

Запретнах се, сковах по -модерен гълъбарник, нали видя още имам  гълъби, и все бели...

Та се отплеснах де, за това не съм се женил, не че не съм искал, но възможностите са били такива.

 - А онова бледичкото  момиченце, какво стана с него, сигурно сте били влюбени, а - не спирах аз

- Де да знам, едно време влюбването и приятелството беше по-друго, вършехме си дребни услуги само за една усмивка

Бяха ни заръчали през лятната ваканция да събираме полски цветя, билки, за хербарии и наесен да ги представим в училище. Лятото, аз бях на свободен режим на село, по цял ден из гората, из полето или реката, събирах цветенца,  винаги по четири броя от вид, рекох си , Татяна, така се казваше онова момиченце, къде ще ходи да бере треви, да ги суши и да прави хербарии. Баба се чудеше на старанието ми, а дядо се подсмихваше под мустак.

Направих два албума-хербарии, мама ги надписа калиграфски шрифт, вързах ги в две твърди папки и втория учебен ден ги представяме. Татяна носеше две-три листчета, даже и не бяха изсъхнали. Прошепнах й скришом

- Татяна, ето тази папка е хербарият за теб, а тази за мен, направих два еднакви.

Представихме ги. Аплодисменти за хербария на Татяна, такъв красив хербарий не бил показван скоро, едва ли не да й дадат Нобелова награда за хербарий. Моята папка лежи забутана под куп листове.

- Но другарко, на Красимир хербария също е хубав, вероятно не сте го видели, ето онази папка е - ме защити тогава тя и издърпа папката ми - Вероятно не сте я разгледали, и двата хербария са негово дело, аз бях на лечение и го помолих да изготви и за мен

- Вероятно да, но твоят хербарий е по-хубав, по-наситен, по-, по-, не спираше даскалицата

- Не, искам и двете папки-хрбарии да имат еднакво признание -  държеше на своето  Татяна

- Е, не може две първи места, защото твоят е по-хубав и издържан - не отстъпваше даскалицата

Татяна се разплака.

Нали ти бях споменал, че беше от семейство от сой, демек силни на деня. Майка й била Председател на Училищното настоятелство. Татяна й разказала всичко, майка й се вдигнала, завъртяла руданя, всички колела се завъртели и без малко да преместят даскалицата в друго училище ли, да я махнат от работа  ли.

След няколко дни Татяна ми каза

- Краси, майка те кани на обяд в къщи, след училище отиваме.

Смутих се, вярно ходех на училище винаги с чисти дрехи, чорапи, миришех на чисто, на сапун, но все пак за пръв път ме канят в чужда къща, непознати хора, хора с обноски.

Посрещна ни някаква жена, въведе ни в голяма стая и толкова много цветя в саксии, във вази.

Като натоварен параход с пухтене от някъде дойде доста едра жена, окичена с гердани, по ръцете й пръстени.

Чудно, такава едра и червендалеста, а Татяна слабичка, бледичка. Само  са ни разменили в родилното, аз едър като майка й, а тя височка и кокалеста  като мама.

Масата отрупана с ядене, чинии, лъжици, лъжички, ножове, вилици. Гледам какво правят те, това правя и аз, макар без да се насилвам бих омел всичко за ядене по масата. Вземат по зрънце-две грозде от салкъма, така ли се яде грозде, изяждаш всичко, ако ще и да се пукнеш. Добре, че като се хранехме тримата никой не говореше, онази жена дето ни посрещна, само гледа, я си оставил лъжица, вилица, веднага я взима и дава нова. Кана с портокалов сок, а мама се редеше на опашка за Нова година за едно кило портокали.

От книгите бях чел, че  трябва да върнеш поканата с покана. И поканих Татяна на гости у нас, а тя и майка й се зарадваха, едва ли обикновени хора са отправяли покана към тях.

Разказах на мама, а тя милата

- Красе, Красе, това са големи хора ма мама, как ще да го  посрещнем и гостим  в къщи това момиченце

- Я големи, майка й е по-едра, а Татяна е слабичка, досущ като тебе ма мамо.

Притече се на помощ и баба от село. Направила истински айрян, кисело мляко, сирене, баница, червени чушки.

Татяна бе замаяна както аз у тях. Завихме й  баница, сирене, айрян в шише, червени чушки за армаган.

После баба рече

- Туй дете, болнавко, като анемично ми изглежда, сигурно не яде лапад, коприва.

               След година назначили баща й аташе ли, консул ли в някоя държава и семейството замина за там.

 

 

следва....

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какво да ти кажа, Гюлсер. Щастлив може би, че е надживял хорските дреболии, и донякъде нещастен, че не е могъл да се приспособи към живота.
  • Прочетох трета и четвърта част с интерес. Щастлив или нещастен е героят ти? Не всеки добряк и честен човек е аутсайдер в обществото, мисля аз. Трябва ли да има мяра в отдадеността към близките ни? Личната удовлетвореност от живота е субективно възприятие на Аза. Душата на Красьо Шиндера, без съмнение, след време ще пребивава в Рая. Впечатли ме моментът с оставените на паркинга пет лева ресто. Има такива честни хора, изглеждат странни в очите на другите. Героят ти ми напомни Серафим на Йовков. Съдбата трябва да се ухажва.
  • Първо да ви благодаря за коментарите, и после да ви се извиня за закъснелия отговор. Радвам се , че ви е харесало. Просто нещата от живота, е наблегнах малко на битовизма, макар доста раздяли или изневяри са от ''пренаселеността '' в жилището. Приятна вечер, и още веднъж извинявайте
  • Хареса ми. Човешки написано. Чете се леко. Благодаря! ще чакам продължението.
  • Хареса ми, Петър, много ми е близко! Ще чакам продължението!
    Браво!
  • Навя ми спомени. Мислех, че не са далечни, но като сметнах на пръсти, не ми стигнаха пръстите. Браво!
  • Давай нататък!
    Чета с интерес!
    Поздрави!!!
  • Гоше 👍🤣😂😃точно като вица "Кой мъж се жени при жива майка!"
  • Тук се разминавам много с мисленето на лирическия и изобщо, като цяло, с този манталитет, който то олицетворява.
    Да, мамичка е една, но...
    В тази ситуация съм на страната на момичето - не става така. Колкото и деликатна да е жената, съжителството на младо семейство в един дом с родителското тяло винаги е предпоставка за напрежение. И целокупно фактите в живота го доказват.
    Сещам се за пример след пример, но е излишно да цитирам.
    За мен в случая мъжът е виновен за раздялата! Ако е обичал наистина момичето щеше квартира да намери за двамата. Което не значи, че предава майчината любов - както се казва, през ден може да ходи да я вижда, стига да не ги дели дълъг километраж...
    Поздравявам те.
  • 🙂
Предложения
: ??:??