24.10.2018 г., 8:36 ч.

Кратка история на поезията 

  Проза » Други
507 1 1

Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепие....така е! И още може да продължите естествено г-жо Тошкова. Ах, поезийо! Боже колко истини има тук...Поздрав!
Предложения
: ??:??