Понякога болката буди съмнения. Подсказва за натрупани тишини. Примиреност. Слаб характер. Губене на посока. Куп компромиси. Избутани назад планове и желания. И все по-често, разговаряйки с обвързани жени, чувах едни и същи напиращи крясъци от гърдите им. Търпимостта. Странното подчинение, на което се бяха отдали. Послушанието в погледа. Бездействията във вече заучения начин на живот с избрания човек. И понякога вътрешно дивеех, защото отдавнашните рамки все още намираха място в днешния така забързан свят. На взаимоотношения. И най-вече на изгоди. Малко бяха ураганите, които за нищо на света не позволяваха на мъжа до тях да ги преценява според очакванията си и смело отстояваха индивидуалността си. А това бе така очарователно...
Дамата от плажа беше комбинация от огън и лед. Нещо средно, което почти бе загубило посоката на мечтите си, заровило глава в пасивността под мъжката ръка и очакващо какво?! Тя беше убедена, че ще роди деца на настоящия си приятел. И говореше за всичко това със спокойствието, от което могат да те побият тръпки. После често оставаше загледана в погледа ми и дълго се усмихваше. Споделих й, че се чувствам така, сякаш я познавам отдавна и че не съжалявам за целия цирк, който трябваше да спретна само за да й взема номера. Тя грееше по някакъв особен начин. Различен от онзи, който си спомнях, когато я видях за пръв път. Сякаш до сега... се беше надпреварвала с нещо, което не съществува, но въпреки това я отдалечаваше от същността й.
Неусетно докато прекосявах цялата морска градина, направих паралел между тази дама и онази със сините очи. Колко много се различаваха от това какво предизвикваха у мен. И докато едната искаше да ме вкара в леглото си и да вдигне самочувствието си до степен да се сбогува с мен, то другата ми напомняше за онези нежни и романтични души, за които можеш да прочетеш в книгите. Които с невинната си и нищо не целящата усмивка, можеха да ти припомнят, че все още съществуват искрените и истински дами, които понечиха ли да запалят пожар, то той щеше да тлее дълго време след това. Те бяха рядкост. Рядкост, заради която се бях превърнал в играч.
Не знам как, но тази среща се оказа свежа нотка и в моето ежедневие. И въпреки че... по-скоро ме накара да съжаля за момент в какво се бях превърнал, ме подтикна да вярвам, че може би в някакъв момент любовта няма да подмине и мен. Имаше някакво интересно напрежение между мен и тази жена. Определено имах желанието да изляза с нея отново, но това зависеше изцяло от нея. Все пак тя бе обвързаната. Исках да я целуна, но знаех, че ако го направя, най-вероятно нямаше да я видя отново. Но... щях да го направя с едно особено чувство. Хм... избутано дотолкова назад, че си давах сметка, че с нея, може би, си приличахме повече, отколкото първоначално подозирах.
В края на деня... или в началото на нощта се наложи да затворя много бързо тези теми и да се подготвя да се сблъскам с онази забранена тръпка, която беше попила дори в сънищата ми. А този път имах намерението да разбера повече за стриптизьорката и нейния живот...
© А.Д. Всички права запазени