Крилете (фЪнтастика) Част 3
Снощи се опитах да дочета едно отдавна започнато книжле. Бях занемарил четенето на книги покрай интернета и телевизията. Тъкмо прелиствах поредната страница и усетих, че нещо не е както преди. След кратък размисъл разбрах кое – очилата! Те си стояха кротко в калъфа, а аз без никакво затруднение бях прочел няколко страници. Това обясняваше факта, че от известно време вкарвах ключа директно в ключалката, без да правя по няколко кръгчета с него около нея. Така ставаше и с другите неща, които ми се налагаше да вкарвам някъде. Не знам дали това имаше връзка с крилeтe, но започнах да обръщам внимание на дребните мушици и да различавам движението на миниатюрните им крилца. Онзи ден в парка, в клоните на един кестен, видях малка гъсеничка, която с вълнообразни движения на зеленикавото си гръбче, осеяно с жълти и черни точици, пълзеше по опакото на едно листо. Не знаех, че гъсениците имат толкова приятна миризма. С огромно усилие на волята успях да преодолея силното желание да я опитам и на вкус.
Вече свикнах с крилете. Дори започнах да ги харесвам. Заравях леко пръсти в перата, усещайки тяхната топлина и съвършена форма. Веднъж жена ми прекъсна това блаженство, в което бях изпаднал, и ми викна от кухнята:
- Стига си ровил из тези крила, ами ела и направи салатата!
- Това не са крила, а криле! Самолетите и вятърните мелници имат крила, а птиците имат криле! По-поетично е... - поясних аз.
- Абе, ти да не си изкукал нещо? - възмути се тя.
Не исках да се карам с нея и да ù обяснявам колко красиво и умно нещо е кукувицата, затова мълчаливо се заех да режа зарзавата. Очевидно бе, че и тя свикна с крилете, но изобщо не обръщаше внимание на прекрасния им външен вид. Започна да ме преследва желанието да ги покажа на някой, който да оцени по достойнство не само тяхната полезност, но и тяхната красота. Една вечер, пред блока, издебнах пенсионерката от партера, застанах пред нея и тържествено разперих криле. Тя почна да се кръсти, да плюе в пазвата си и почти пред припадък, промълви:
- Ти какъв си, бе?
След като видях уплашеното и объркано лице, реших да я излъжа:
- Ангел съм!
- Божкеее... - продължи да се кръсти и плюе тя. - За мен ли си дошъл?
Този въпрос малко ме обърка, но продължих тихо:
- Не! Исках само да ти покажа крилете си.
Тя, вече видимо поуспокоена, каза с безразличие:
- Криле като криле! Какво толкова! И защо си с дънки?
Думите и тонът, с който бяха произнесени, прободоха честолюбието ми и нараниха влюбеното в крилете сърце.
- „Колко е глупава и сляпа!”, казах си на ум.
Обърнах се и се отдалечих с леко помахване на крилете. След мен въздушното течение понесе бавно към земята няколкото паднали пера...
(следва продължение)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ники Всички права запазени
