Снощи се опитах да дочета едно отдавна започнато книжле. Бях занемарил четенето на книги покрай интернета и телевизията. Тъкмо прелиствах поредната страница и усетих, че нещо не е както преди. След кратък размисъл разбрах кое – очилата! Те си стояха кротко в калъфа, а аз без никакво затруднение бях прочел няколко страници. Това обясняваше факта, че от известно време вкарвах ключа директно в ключалката, без да правя по няколко кръгчета с него около нея. Така ставаше и с другите неща, които ми се налагаше да вкарвам някъде. Не знам дали това имаше връзка с крилeтe, но започнах да обръщам внимание на дребните мушици и да различавам движението на миниатюрните им крилца. Онзи ден в парка, в клоните на един кестен, видях малка гъсеничка, която с вълнообразни движения на зеленикавото си гръбче, осеяно с жълти и черни точици, пълзеше по опакото на едно листо. Не знаех, че гъсениците имат толкова приятна миризма. С огромно усилие на волята успях да преодолея силното желание да я опитам и на вку ...