Имаше един сериал навремето, италиански. Казваше се „Веществени доказателства“ (на италиански заглавието беше по-скоро нещо от сорта на „несъвършени престъпления“, но за творческия превод друг път). Спомням си как тогава припадах по синеокия капитан Вентури, шефът на криминалната лаборатория, която с невероятни лупинги успяваше да разреши и най-заплетения казус. 

Откъде да знам, че ще се сблъскам с българските му колеги. 

Та, точно седмица след като се зарекох, че аз на 123 няма да звъня, решават да ми звънят те. Планината дошла при Мохамед, така да се каже. Вдигам. От виваком били, за повреда дето съм я била заявила за поправка преди седмица питали. Дали повредата била отстранена. Аз на интонация го докарвам на сериен убиец точно преди да почне да кълца жертвата си. 

- Не, не е отстранен проблема. От шести януари при мен мине се, не мине пристигат техници да сменят рутъра, сплитера или да питат колежката от централата да пусне сигнал. Файда никаква. Интернет имам толкова, колкото бяла мечка – изглед към Килиманджаро. Интернет се появява само за три секунди, докато техниците са на линия и после изчезва, за да не се появи никога повече. 

Хъмкане от другата страна. Явно са усетили, че точно преглеждам оферти за моторни резачки и планирам кой е най-прекият маршрут до центратала им. Ми можели да пратят лабораторията при мен. 

- Ъ? Каква лаборатория, я пак? 
- Ами такава, специална, да проверели дали може да ми бъде предоставена услугата. 

В моя случай това е ADSL връзка, която е толкова древна, че се обзалагам и Рамзес II да си е чатил с жените си по нея. 

- Ъхъ - викам аз. - И тази лаборатория как точно ще помогне? 
- Миии - заекват от другата страна на линията, - щели били да установят дали може да се предложи услугата.
- А ако не може? - питам аз като зъл преподавател на устен изпит. 

Повече от ясно е, че не може, но според техните техници, щом са сменили рутъра, сплитера и тъй нататък всичко е наред. Ама не е. 

- Амиии - продължават да заекват от другата страна, - щели да съставят констативен протокол и да се види каква друга оферта можели били да ми предложат. 
- Аха, а кога ще стане това? - минавам аз в настъпление. 
- Ами то ще се проточи във времето ако се стигне до протокол – изплюва камъчето нещастният оператор на телефонна единица. 
- Аха – викам аз, - а аз така и така нямам интернет вече повече от две седмици, вие това как точно го виждате?
- Амиии... – тук операторът на телефонна единица капитулира. – Да записвам ли час за лабораторията?
- Да – ръмжа аз в слушалката. 

Разбира ме се криминалната лаборатория да ме посети между 10 и 12 на следващия ден. Затварям аз и ме напушва смях. Колко ли време ще им е нужно да си признаят, че всъщност тая услуга не могат да я предоставят? Ще се види.
В заветната сутрин пристигат и техниците. Очаквам аз хора в бели облекла, както подобава на колеги на капитан Вентури от филма. Греда. На портата ме чакат двама лекинко намусени чичковци помъкнали опърпана чанта с неизвестно съдържание. Техниците били. 

Отключвам, влизаме вътре. Показвам им аз рутъра-рецидивист, който и сега продължава да ми намига злобно с третата си лампа. Пулят се техниците в триокия рутър, а аз обяснявам, че на шести техни колеги са сменили рутъра, сплитера и прочее други. Започва едно замислено попипване на кабели и звънене за „Колежке, пусни сигнал!“. Греда. Рутърът продължава да се ебава с всички ни. 

Техниците остават в съзерцание на неработещия рутър известно време и звънят отново в централата. После ми сервират, че щели били да се върнат след двайсет минути. Заключвам след тях и се чудя дали изобщо ще се върнат. 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ