Възрастната жена гледаше замислено хладилния шкаф, пълен с дълбоко замразена скумрия. Кокалестите й пръсти шаваха нервно върху дръжката на стара платнена чанта.
– Ще желаете ли? – попита продавачът и понечи да си сложи ръкавиците.
– Да, три килограма, само…
Той започна да мята рибите в купата на кантара. Работеше чевръсто, защото го чакаха и други клиенти.
– Само ще ви помоля да не ми слагате от кривите – подхвърли жената. В гласа й имаше фалцетна нотка.
Продавачът застина за секунда, стиснал крива скумрия в дясната си ръка. На лицето му се изписа учудване.
– Не искам криви скумрии! – обяви жената и се изпъчи, сякаш за да покаже, че много държи на думите си.
Неколцина от чакащите на опашката се изсмяха. Продавачът остави скумрията и сбърчи вежди, после устните му бавно се извиха в крива усмивка.
– Не искате от кривите значи. Че какво им е? На големина са като другите, предполагам и на вкус. Или накърняват естетическите ви разбирания относно симетрията? – Макар че бе обикновен продавач ...