Кроулистът (11)
Произведение от няколко части към първа част
Докато произнасяше последните си думи, Алфонсо неволно погледна към Мая. Очите й сякаш казваха: Прекалено се отегчих. Може би е най-добре вече да си тръгнеш.
Затова той се надигна от стола и промълви: Време е да се прибирам. Злоупотребих с гостоприемството ви, дами. Някой друг път ще продължим да си говорим на тези теми.
И се запъти към вратата, държейки плавниците и торбичката на Мая с млякото и кейка. Но точно в този миг Диди пъргаво го изпревари и затисна с гръб вратата с думите:
Моля те остани! Искам да продължиш да ми разказваш. Тъкмо сега стана най-интересно.
Мая с леко гузен поглед от мислите, които бе допуснала в себе си, също изрече:
И аз те моля да останеш и да ни разкажеш как се влиза в Пещерата на брахман. Много съм любопитна. Смутен от тази неочаквана реакция, Алфонсо отново седна. Само преди минута той се беше зарадвал, че ще сложи край на увлечението си да говори върху езотеричната тема. А сега трябваше да сподели с външни за него лица своите тайни практики. Все пак запази присъствие на духа и когато Диди с вид на медиум изрече:
Сигурна съм че ако натиснеш точката Юй-тан в областта на сърцето, ще се отвори нещо като врата на асансьор, който те изкачва в Пещерата на брахман, той й отговори:
Донякъде си права. Без тази точка няма проникване в Нефритения дворец. Всъщност индийците наричат Третото око Прозореца на брахман, а даосите - Дворецът Ниуан. След смъртта този Прозорец нерядко рефлекторно се отваря и мъртвият съзира Бялата сияйна светлина, която нахлува в Пещерата. Умрелият възприема тази Пещера като тунел, но изпитва уплаха да излезе от него и да навлезе в сияйната светлина на дхармакая. И тогава попада във виолетовата светлина на самбхогакая.
Тук Мая леко се оживи и с детско любопитство попита: Каква е тази дхармакая? Не съм чувала нищо за нея.
- Дхармакая е истинската реалност - тази, която се простира извън нашата. Индийците считат земната ни реалност за илюзорна. Тя носи твоето име - Мая. Можем да си мислим, че Мая е гигантска холограма, а и самите ние също сме холограми, само че мънички. Като мравчици лазещи из нея. Още по-точно е да си мислим, че сме просто сенки, затворени в една Пещера, прототипът на която е Пещерата на брахман. Животът ни е нещо като сън на сенки. Тази мисъл за пръв път е изказана от древногръцкия поет Пиндар:
"Сън на сянка е човекът.",
а през 1634г. Калдерон, в "Животът е сън", е формулирал поетичната й кулминация:
"Спи царят, за величие в съня си бленува.
Спи богаташът, богатството тревожен сънува.
Спи беднякът, укори сипе, без да разбира... -
Сън е животът и никой своя сън не избира."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
