25.04.2019 г., 20:57  

 Кроулистът (12)

1.8K 11 4

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Тук Диди припряно го прекъсна: Излиза, че Дхармакая е обиталището на абсолютната Истина. Имам ли право да си я представям по този начин?

- Донякъде добре се ориентираш - с леко одобрителна интонация кимна Алфонсо. Само че терминът "абсолютна" не е много уместен. Няма много истини, за да има една абсолютна между тях. В дхармакая не съществуват формите и времето. Можем да си мислим, че тя е Вечността. В нея се реализира вечното настояще.

- А какво е самбхогакая и има ли трета кая? - намеси се внезапно, Мая.

Алфонсо усети, че тялото му се сгорещява и дори започна да се поти. Ах, тези жени с дяволското им любопитство. Колко време и усилия му костваше да се добере до същността на каите, а те искаха ей така - за броени минути, да узнаят всичко. Но както казват архатите:

 

можеш да дадеш - без да даваш и да получаваш - без да получиш!

 

Сега най-важното беше да обуздае тяхната фантазия, защото развихрила се веднъж тя можеше сериозно да им навреди, а той нямаше право да ги излага на риск. Затова внимателно отговори: Да, има още една кая - нарича се нирманакая. Можете да си мислите, че вселената е била първоначално компактифицирана в една единствена точка и там е пребивавала в състояние на хибернация. Това именно е дхармакая. После се е появило Очакването за нещо повече - назряло е Бъдещето, но не като конкретика от форми, а само като намерение за промяна. Това Очакване е с цвета на индиго, с виолетови оттенъци. Ето защо  самбхогакая излъчва индигово-виолетова светлина. Тя е едно безкрайно индигово-виолетово поле. Поле на чистото и лишено от атрибути Очакване. И когато неговата фина ципа се разкъса Реалността се разпилява на форми. Този стадий се нарича нирманакая /и неговият придружаващ цвят е зеленият/. Следователно самбхогакая е чистото и нематериализирано бъдеще. Формата на все още безформеното. Но това не е всичко. Трите каи са свързани с трите главни чакри на човека. Дхармакая е локализирана в чакрата на върха на главата, наречена сахасрара или хилядолистния лотус. Листенцата на лотоса са обаче, не хиляда, както пишат в книгите по йога, а точно 972. Тази най-сложна чакра /чийто доминантен цвят е  белият, понякога с виолетови и златисти примеси/ се състои от два кръга. Външен - с 960 листенца и вътрешен, който се върти в обратна посока на външния. Той има 12 листенца, точно колкото има и сърдечната чакра - анахата, чийто цвят е зеленият. Самбхогакая е локализирана в чакрата, наричана аджна, която съответства на Третото око. Тя има 96 листенца и цветът й е  индигово-виолетов. Всяка от упоменатите чакри е портал за съответстващата й кая. Казано възможно най-просто, в дхармакая не съществува феноменът наричан Време. В самбхогакая съществува нещо, което можем да наречем, обаче, Предвреме. Тя е Залата на бъдещето, в която са разположени отливките на формите, преди още тези форми да се обособят от зеления океан на нирманакая, който всъщност е флуидът на Времето! Когато задухат ветровете на Съдбата, те разпенват повърхността на този океан и от него се отделят късове пяна, които политат и се издигат нагоре. Така се раждат формите, а заедно с тях и пространството, в което те пребивават, описвайки го!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина сложно за ограничения ум....Но се опитвам да си представя!? Пак ще го чета,защото имам чувството, че ако нещо не осъзная, не мога да продължа натам....!
  • Тази част е много интересна и трудна за разбиране! Сигурно ще я чета още няколко пъти и ще размислям върху нея! Поздравления за автора! Възхищавам се на обширните Ви познания за духовните практики, които споделяте с нас!
  • Подтикна ме да се ровя тук-там.И търсейки разбрах за осемте специални качества на Самбхогакая. Няма да ги изреждам. Разбрах, че в тибетския будизъм едно от проявленията на Самбхогакая е така нареченото 'Тяло-дъга'. А на санскритски език Самбхогакая означава” тялото на радостта”.И тук бих дала своето тълкувание:нека телата ни са дом на чисти мисли и поведение.И който превърне тялото си в такъв дом ще бъде озарен!
    А времето е величина, която измерва продължителността и последователността на състоянията,събитията. Бих казала, че ако не съществуват процесите и явленията във Вселената, то времето губи своята физическа стойност. Но Вселената е единство на материя и дух! Материята не претърпява / поне така аз мисля/ голяма метоморфоза, но духът- да. И посланието както на Будизма, така и на Християнството според мен е: Метаморфоза на Духа, постигане на свобода и творчество. Но до такова състояние достига само Чистата душа!
    За някои твоят разказ може да е скучен,Но за мен-не
  • Трябваше ми доста да размишлявам,за да стигна до извода, че Времето е измислено от хората,за да подредят и организират обществото си.
    И как са живели първите хомо сапиенс преди това? Мисля, че примитивните общества са ползвали небесните тела и климатичното въздействие върху тях.А може би не са били толкова примитивни, колкото изглеждат в нашите очи?
    Вероятно има цикли в човешкото развитие, които не познаваме достатъчно, както се оказва, че Вселената не се подчинява на физическите закони, които ние приемаме за константни...
    Чета с интерес!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...