Кроулистът (14)
Произведение от няколко части към първа част
Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за миг повдигна глава и усети, че в очите на Мая се бе настанило странно суеверие, а Диди го следеше почти с обожание.
- Когато тази енергия тръгне към сърцето - продължи Алфонсо, в бъбреците се усеща силна и протяжна сладостна болка, която прилича на продължителен оргазъм. В този миг се появява розовата мъгла. Тя изпълва цялото пространство. И тогава политаш в тази мъгла, обзет от чувство на безкрайно щастие. Политаш във вертикална позиция на тялото. Усещането е несравнимо с каквото и да било друго. Сякаш сърцето е отворило тайна врата, през която те е пуснало в тази розова мъгла и ти се рееш из нея с чувството, че си в пълна безопасност и безметежност. Това трае около десетина минути, а после навлизаш в синята мъгла. Цялото пространство около теб е оцветено в призрачно синьо. Вече нямаш усещане за тяло. То е по-леко от лист хартия, оставен да пада от небостъргач. Люлее се лъкатушно и е в странна безтегловност, но постепенно и едва доловимо губи височина, извършвайки махаловидни движения в една подова асансьорна равнина, сякаш увиснала над бездна. В синята мъгла няма онова неописуемо чувство на щастие по време на летенето в розовата мъгла, а те обзема върховно спокойствие, каквото в обичайно състояние човек никога не е в състояние да изпита. Сякаш си в нежните сини обятия на абсолютната сигурност. Невъзможно е да се прецени колко дълго е пребиваването в синята мъгла. Може би най-точно е да се приеме, че синята мъгла е просто пространство без време. Алфонсо говореше сравнително тихо, а неговият бас-баритон се лееше меко и докосващо наоколо. Двете жени бяха притихнали, като зрители на необичаен екшън и слушаха равномерния му глас. А той продължи:
Внезапно синята мъгла изчезва и ти попадаш в бялата мъгла. Тя е с цвета на блед, неземен еделвайс. Никакъв земен бял цвят не може да даде адекватна представа за този цвят. Вероятно най-точното определение за него е пълната му безстрастност и неутралност. Той е цвета на вид щастие, което не те ангажира с нищо - щастие извън теб и ти не си в състояние да проникнеш в него, а същевременно то те обгражда отвсякъде. Усещането е напълно стъписващо, защото никакъв земен опит не може да конкретизира подобно преживяване. Мистично и непричинено от нищо. Попадайки в бялата мъгла, у теб се появява чувството, че започваш да се ускоряваш като совалка на писта, каквото и да представлява твоят аз в този момент. Сякаш цялото пространство около теб се сътои от отдръпващи се стени и ти излиташ от странна и много дълга писта в абсолютно бялата мъгла. В този миг виждаш светкавици и чуваш невероятни по мощ гръмотевици, които предизвикват чувство на ужас в душата ти и желание да избягаш и да се скриеш. Появява се насрещен вятър и той доказва, че вече летиш в разширяващото се огромно пространство - една нищожна частичка между светкавици и гръмотевици, уплашена до смърт и напълно беззащитна. И точно тогава чуваш ясен и мощен глас, който идва от всяка точка на похищаващото те пространство. Този глас ти казва отчетливо:
Сега се намираш в Залата на бъдещето. Сега ще узнаеш бъдещето си.
А ти инстинктивно се съпротивляваш и крещиш:
Не! Не! Не искам да узная бъдещето си!
Но е твърде късно. Защото всъщност си вече в Пещерата на брахман.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
