5.05.2019 г., 20:55 ч.  

 Кроулистът (14) 

  Проза » Разкази
1377 11 7
Произведение от няколко части « към първа част
3 мин за четене

Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за миг повдигна глава и усети, че в очите на Мая се бе настанило странно суеверие, а Диди го следеше почти с обожание.

- Когато тази енергия тръгне към сърцето - продължи Алфонсо, в бъбреците се усеща силна и протяжна сладостна болка, която прилича на продължителен оргазъм. В този миг се появява розовата мъгла. Тя изпълва цялото пространство.  И тогава политаш в тази мъгла, обзет от чувство на безкрайно щастие. Политаш във вертикална позиция на тялото. Усещането е несравнимо с каквото и да било друго. Сякаш сърцето е отворило тайна врата, през която те е пуснало в тази розова мъгла и ти се рееш из нея с чувството, че си в пълна безопасност и безметежност. Това трае около десетина минути, а после навлизаш в синята мъгла. Цялото пространство около теб е оцветено в призрачно синьо. Вече нямаш усещане за тяло. То е по-леко от лист хартия, оставен да пада от небостъргач. Люлее се лъкатушно и е в странна безтегловност, но постепенно и едва доловимо губи височина, извършвайки махаловидни движения в една подова асансьорна равнина, сякаш увиснала над бездна. В синята мъгла няма онова неописуемо чувство на щастие по време на летенето в розовата мъгла, а те обзема върховно спокойствие, каквото в обичайно състояние човек никога не е в състояние да изпита. Сякаш си в нежните сини обятия на абсолютната сигурност. Невъзможно е да се прецени колко дълго е пребиваването в синята мъгла. Може би най-точно е да се приеме, че синята мъгла е просто пространство без време. Алфонсо говореше сравнително тихо, а неговият бас-баритон се лееше меко и докосващо наоколо. Двете жени бяха притихнали, като зрители на необичаен екшън и слушаха равномерния му глас. А той продължи:

Внезапно синята мъгла изчезва и ти попадаш в бялата мъгла. Тя е с цвета на блед, неземен еделвайс. Никакъв земен бял цвят не може да даде адекватна представа за този цвят. Вероятно най-точното определение за него е пълната му безстрастност и неутралност. Той е цвета на вид щастие, което не те ангажира с нищо - щастие извън теб и ти не си в състояние да проникнеш в него, а същевременно то те обгражда отвсякъде. Усещането е напълно стъписващо, защото никакъв земен опит не може да конкретизира подобно преживяване. Мистично и непричинено от нищо. Попадайки в бялата мъгла, у теб се появява чувството, че започваш да се ускоряваш като совалка на писта, каквото и да представлява твоят аз в този момент. Сякаш цялото пространство около теб се сътои от отдръпващи се стени и ти излиташ от странна и много дълга писта в абсолютно бялата мъгла. В този миг виждаш светкавици и чуваш невероятни по мощ гръмотевици, които предизвикват чувство на ужас в душата ти и желание да избягаш и да се скриеш. Появява се насрещен вятър и той доказва, че вече летиш в разширяващото се огромно пространство - една нищожна частичка между светкавици и гръмотевици, уплашена до смърт и напълно беззащитна. И точно тогава чуваш ясен и мощен глас, който идва от всяка точка на похищаващото те пространство. Този глас ти казва отчетливо:

 

Сега се намираш в Залата на бъдещето. Сега ще узнаеш бъдещето си.

 

А ти инстинктивно се съпротивляваш и крещиш:

 

Не! Не! Не искам да узная бъдещето си!

 

Но е твърде късно. Защото всъщност си вече в Пещерата на брахман.

 

 

» следваща част...

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тази част е като приказка, която свършва на най-интересното! В читателят остава усещането за някаква загадъчност, която с нетърпение очаква да узнае! Младене, почувствах се като третата жена / освен Диди и Мая / Въпреки, че Алфонсо е доста различен от останалите мъже, определено грабва женската аудитория!
  • Какъв финАЛ! ДУМИ НЯМАМ
  • И сякаш се потапям и аз в тези мъгли. Въздействието, според мен, на този ти разказ е в това, че различните състояния, в които попада човешкият дух, е описана по един своеобразен художествен начин.То не е разказ, а вълшебна приказка, но с научна стойност. Сякаш ставам част от стълбата на пречистването. И отново ни поставяш в позицията на "чакащи" за следващото му продължение. Така го чувствам! А какво ще се случи в Пещерата на брахман? В очакване сме...
  • Красива творба!Насладих се и се потопих в един вълшебен свят!
    "Сега се намираш в Залата на бъдещето"Направо развихри въображението ми...
    Поздравления, Младене!
  • Една мистична разходка в света на духовното просветление и хармонията! И после накъде ще ни води разказът? Поздравления, все по-интересно става!
  • Лекцията на Алфонсо е един мистичен портал, който заедно с героините,преминаваме и ние читатателите!
    Вече съм убеден, че хималайските мъдреци могат да се телепортират!Но не искам да участвам в разказа,а да продължим с останалите да научаваме за възможностите отделни хора, които владеят практики магични за нашите представи!
    Благодаря, Младен, че ни въвеждаш в една степен на човешката душа, която може да сменя тялото, когато е биологично износено!
Предложения
: ??:??