Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. От нея струеше синкава светлина. И тази светлина се заплиташе в една друга синкава светлина, за да образува двойна спирала. Нещо като светлинно ДНК. Придобиваше съзнанието, че е чисто лъчение и лъчите, които се бяха спуснали към нея и Алфонсо образуваха тази спирала. Двамата се трансформираха в общо цяло и левитираха спонтанно и на чисто светлинно ниво, издигайки се към звездата, наречена от Алфонсо Сириус. Изпитваше чувство за сигурност и отсъствието на липса, за каквото и да било. Сякаш се завръщаше в родината си, за съществуването на която никога не бе подозирала. Същевременно в паметта й проблясна мистичната легенда за догоните - африканско племе, което навремето беше хвърлило в потрес астрономите със своите сведения за неподозираната трета звезда - Сириус С  /астрономията знаеше единствено, че Сириус е двойна звезда, т.е. знаеше за съществуването на Сириус А и Сириус B/. Догоните твърдяха, че виждали Сириус С директно от една пещера, която така и не беше открита. Сякаш вишудха нашепна на Диди, че въпросната пещера е всъщност Пещерата на брахман. Някой, някога, бе слязъл от Сириус чрез синкавия лъч, за да научи догоните да проникват в Пещерата на брахман, вероятно чрез мантра подобна на "Сезам отвори се!". Съзнанието на Диди се разширяваше експоненциално и тя изпитваше чувство на непрестанен ментален оргазъм, който правеше така, че двойната светлинна спирала мигаше високочестотно в синия край на спектъра. Вече знаеше, че всъщност не съществуваше Сириус С, а звезда, която представляваше Сириус C-D, като D-компонентата на тази звезда се състоеше изцяло от тъмна материя.

Всъщност се касаеше за изкуствено създадена стационарна черна дупка - явление неизвестно на земните астрономи. Третото око на Сириус! Или, другояче казано - неговата Пещера на брахман. Тя беше прототипа на Пещерата на брахман у хомо сапиенс, но от физическата реалност.  Внезапно Диди прозря, че Алфонсо и тя са безсмъртни. Техните човешки форми представляваха най-съвършените възможни холограми, но матрицата на чистото им съзнание пребиваваше в D-компонентата на Сириус. Чувство на небивала сигурност я обливаше като космически ниагарски водопад. Пълчищата от египтолози никога нямаше да научат, че точно Сириус С-D е въщност второто небе Дуат от древноегипетските вярвания, на което се преселват душите на мъртвите фараони, водени с ладия от богът-сокол Хор, с неговото всевиждащо Око и от вярната му свита свита придружители - Шемсу-Хор. Всъщност пирамидите бяха пространствено-темпорални пръстени на Мьобиус, чрез които Ка-то на мъртвите фараони преминаваше в паралелното време на Дуат, за да се завърне /от втората писта на мьобиусовата лента/ от Дуат отново на Земята, претърпявайки реинкарнация.