Кроулистът (23)
Произведение от няколко части « към първа част
Нейното разширяващо се съзнание си обясняваше с невероятна лекота неща, които навремето бяха затруднили най-светлите умове на човечеството. Спомни си как в училище бяха учили за Йохан Кеплер - откривателят на основните три закона за движението на планетите около слънцето. Кеплер бе забелязал /първия си закон/, че всяка планета обикаля около слънцето по орбита, която представлява елипса и в единия фокус на която е разположено самото слънце. Той беше пропуснал да постави, обаче, въпроса - какво има във втория фокус на тази елипса. Този въпрос беше пропуснат и от великия Нютон, който умело, чрез открития от него закон за всемирното привличане, беше съумял да докаже строго трите закона на Кеплер. Физиците и астрономите имаха странното разбиране, че причините за явленията са физични. Това силно стесняваше основата на мисълта им, а оттам деформираше картината, която те извеждаха като следствие, до степен на невярност. Сякаш надянала рентгенови очила /благодарение на своята дематериализация/, Диди вече съзираше истинските причини за нещата. Те бяха като фараони, командващи физическата реалност. Последната се свеждаше до робите на фараоните, които строяха за тях неща от приказките. Постепенно проумя важността на двойката кръгове. Да речем един много голям кръг и друг - значително по-малък от него, разположен изцяло вътре в първия, но така че центровете им да не съвпадат. Нейният стремително растящ интелект за миг осъзна, че така се описват всички елипси. Тези елипси се получаваха от движението на всевъзможните кръгове разположени изцяло в големия кръг и несъдържащи малкия, но така че да се допират едновременно и до двата. Центровете на тези подвижни кръгове описваха елипсите с фокуси - центровете на големия и на малкия кръг. Това незабавно обясняваше първия закон на Кеплер. Всяка планета можеше да се стилизира чрез подходящ кръг, както и самото слънце. Оставаше неизвестният голям кръг, който бе убягнал от телескопите на астрономите. В центъра му се събираха всички отразявани от планетата лъчи попаднали върху нея от слънцето. Сякаш това образувание се хранеше ненаситно със слънчева светлина, използвайки планетите за елиптични ротори, фокусиращи в тайнственото му око светлината на звездата.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз съм впечатлена от научните ти познания, както и от умението ти да ги представиш така, че да замислиш и развълнуваш читателя. Много интересно произведение се получава. Поздравления!
-
Силно ме впечатляват научните ти познания, Младене! Лекотата с която засягаш различни сфери е поразителна. Поздрав и тук!
-
И отново прокарваш научната нишка в разказа си, Младене! За мен поредицата ти е достойна за печатно издание. Доста неща ще научи читателят от него.
-
Интересно развитие! Истинските причини на нещата бавно се разкриват!
-
Харесва ми разказа ти, Младене!Поздравления!
-
Очаквам с нетърпение следващата част!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
