Очите на Диди светнаха с един особен пламък, който Алфонсо бе виждал неведнъж в женски очи. За негово щастие Мая беше погълната дотолкова от чутото, че пропусна красноречивия поглед на дъщеря си. Разколебана в устоите на вярата си, тя реши да се впусне в усложнения. Може би защото не знаеше учението на Вилхелм Щайниц, че ако в една шахматна партия слабостите ти са повече от тези на противника и най-фантастичната комбинация не е в състояние да ти дари победата. Ако не друго, поне щеше да изкопчи още малко знания от този мъж, който по странно стечение на обстоятелствата сега й бе на гости. Затова попита: С това ли се занимават в раджа йога - с отваряне на третото Око? И с въздишка завърши: Боже мой, колко съм далече от всичко това. Тогава, защо по дяволите съм се занимавала изобщо с хатха йога? Не можеше ли директно да се занимавам с раджа йога?
Алфонсо я остави да излее разочарованието си докрай. Така поне щеше да й олекне. А и толкова често ставаше свидетел на аналогични реакции. Хората алчнееха да хванат бика за рогата. Сякаш директното овладяване на раджа йога би им гарантирало някаква сигурност и превъзходство над останалия свят. Точно това очакваха те. А дори не си даваха сметка, че префинвайки сетивата си и допълвайки ги с нови, те поемаха отговорност пред този свят и подобно на Атлас го слагаха на плещите си. И още по-лошо - връщането назад вече ставаше невъзможно. Спомни си преследващият християните Савел, който се обръща в себе си, стававайки апостол на Христа и знаменателните му думи:
"Не живея вече аз, а Христос живее в мен!"
Спомни си и мисълта на Платон от "Митът за задгробното въздаяние на Ер":
Виновен е който избира, а Бог е невинен!
За нашите избори сме виновни единствено ние и по-точно свободната ни воля. Свободата има плюсове, но тя ражда и многобройни минуси. И точно тук е ролята на разума - да направи баланс, за да не вземем грешно решение. Защото след всеки същински избор ние изгаряме мостовете зад гърба си. И най-великите бяха жалки в смъртния си час. Напикаващият се старец Кант. Хленчещият, в смъртния си миг, за малко светлина Гьоте. Чингис хан, молещ се на колене на даоски маг да му дари тайната на безсмъртието. Само костенурките, гарваните и орлите, запазват достойнство. И едно цвете от великата пустиня Гедрозия, което достигаше 13000 години живот, без да се занимава с никакви специални практики. Тези всичките са осенени от дълголетието. Както секвоите и маслиновите дървета, можещи да надживеят и египетските пирамиди. По този повод раджа йога Свами Вивекенанда беше отрекъл хатха йога, като йога на дълголетието, която прави човека да наподобява дърво. Самият той, обаче боледуваше от диабет и астма, и се прости с живота, в състояние на самадхи, на твърде ранната 39 годишна възраст.
http://www.ramakrishnavivekananda-bg.info/RK-HM-SV-Flashes--Maths/Swami%20Vivekananda-Short%20biography.htm
А неговият гуру - раджа йогата Шри Рамакришна, боледуващ от рак на гърлото, беше преживял само 11 години повече. И той беше прибягнал до самадхи, за да си спести агонията, причинявана от болестта.
http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4669-bolestta-e-danakat-koyto-dushata-plashta-za-izpolzvaneto-na-tyaloto-kakto-naematelyat-plashta-naem-za-izpolzvaneto-na-kashtata-shri-ramakrishna.html
Алфонсо сякаш се пробуждаше от тежък сън след тази поредица от видения. В ушите му, като ехо, се въртеше въпросът на Мая, който се нуждаеше от отговор. Едвам, едвам, той изрече: Наистина хатха йога може да бъде спестена, но това е крайно рискован ход. Все едно да искаме да си спестим юношеските или девическите години, и от малки деца да навършим направо пълнолетие. Това може да ни навлече множество беди. Затова древните говорят за осмеричния път. Стъпалата следва да се извървяват без прескачане на някои от тях - едно по едно. Индийците вярват в прераждането и за тях дали ще постигнат нещо точно в този живот или в следващия е без значение. Хатха йога е строго научна практика. Тя може да бъде извървяна и напълно самостоятелно, с помощта на талант и на подходящи ръководства. Не стоят така, обаче, нещата с раджа йога. Досега няма ръководства, които ако следваме да ни осигурят овладяването на т.нар. сидхи - паранормални способности.
http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-58-11/1038-108--.html
Често до нас стигат противоречиви сведения за тези тайнствени практики. Но едно е ясно. Минава се през едно висше състояние на съзнанието, наречено самадхи, в което човек скъсва напълно с нашата лъжовна реалност и пренася духа си в истинската. Така той посещава Пещерата на брахман, която китайците наричат Нефритения дворец.
© Младен Мисана Всички права запазени