Вчера изведоха Маги. Къде ли е сега? Втори ден стоя тук. Няма изход…
Дорис лежеше на матрака и гледаше в тавана. Мазилката се ронеше от влага и мухъл. Голата крушка светеше денонощно. Подлудяваше я. Нямаше дневна светлина. Нямаше прозорец. Въздухът беше застоял и противен. Все още не бяха я докосвали. Носеха й храна и вода, изкарваха кофата с изпражненията.
Из главата й минаваха мрачни мисли. Отчаяние и безнадежност я беше обхванало. Матракът беше разкъсан и една пружина се подаваше в долният му край. Тогава й хрумна идея. Хвана с две ръце пружината и започна да я върти и огъва наляво и надясно. Изпоти се от усилията, но в крайна сметка пружината се счупи. Сега започна да я дърпа, за да я поизправи. Натискаше я, но внимаваше да не я строши. Получи се добре. Мястото, където се беше счупила имаше остър стоманен ръб като пирон. Имаше десетина – дванадесет сантиметра острие, по – твърдо и по – яко от тел.
Дорис чу стъпките в коридора и напрегна слух. Някой се приближаваше . Тя скочи тихо и ...