Крушение – Седма част

Полковият свещеник отец Климент спомена поименно и тези, които носеха името Николай, Никола, Кольо и техните производни.

    Службата свърши и командира събра щаба си.

    Полковник Златарев беше от знатен възрожденски род и държеше на традициите и

почиташе войнската чест.

    Той беше роден в град Охрид и като син на стар местен български потомък след гимназията завърши Военното училище в София и продължи офицерската си служба там където го зовеше дългът, но никога не забравяше семейството си и онези българи, които още живееха извън пределите на България!

    Смел но и много находчив при вземането на решения, той успя да опази в тежките настъпателни боеве по-голяма част от личния състав на полка с умели обходи в тила на многобройните турски части, които не издържаха фронталните атаки и артилерийските заслони на българските дивизии, както и внезапните рейдове на конните ескадрони, които като лавина връхлитаха върху отстъпващия аскер и посичаха с кавалерийските си саби, който се изпречи на устрема им!

    Началникът на щаба на полка майор Икономов доложи, че попълнението ще пристигне до 2-3 дни,за защо обозните части формираха в движение с волски коли подаването на храна, муниции,фураж за животните,брашно и още много необходими нужди за една войска,изложена при зимни условия,в палатки и окопи пред стените на Одрин.

    Наближаваше Коледа и Нова година,а преговорите между правителствата на съюзени балкански държави и Високата порта продължаваха със съдействието на Великите европейски страни

    Великобритания, Русия, Франция, Германия и Италия, както и Империята на Хабсбургите от Виена търсеха решения, които да бъдат изгодни първо на тях и след това на воюващите страни.Тези преговори, нещо смесено между арбитраж,узаконен от силните позиции на Великобритания, Франция и Германия,които бяха основните кредитори на Османската империя, държаха да не загубят своите инвестиции и влияние в този стратегически район, откъдето преминаваха сухоземните и морски пътища от и за Европа към Азия, Африка и близкия Изток! Това не беше дълга и изтощителна игра на зарове, това си беше политически и икономически покер!

    Османската империя не беше баница за устата на балканските владетели! Това беше направо трапеза с безброй тлъсти блюда!

    Турция владееше територии богати на петрол,газ, въглища, желязна руда и други ресурси, които напредналите и с огромен промишлен капацитет и гладни за тези ресурси Великобритания, Франция и Германия желаеха да разработват и експлоатират!

    Русия пък искаше пълна доминация в Черно и Азовско море и излаз на пристанища и бази все по на юг,към Средиземно море...

    Правителството на Император Николай Втори,начело със Столипин,след поражението на руската армия и флот от Япония в Далечния изток през войната от 1904/1905 г.,предприе дълбоки социално икономически реформи в най-голямата по територия империя в света-Руската.

    През 1911 г. Русия с бързи темпове догонваше по производство на храни,стомана и други продукти САЩ, Великобритания, Франция и Германия!

    Изостананала в производството на промишлени изделия,сега част от селското население, благодарение на реформаторския дух на мин.-председателя Столипин, беше оземлено и прехвърлено зад Урал,където безкрайните степи се превърнаха в житница!Наред със земеделието възникнаха промишлени и минодобивни центрове.В големите градове като Москва, Тула, Нижни Новгород,Екатеринбург,Санкт Петербург,Киев,Баку, Минск, Рига, Вилнюс, Варшава и Хелзинки; и още десетки  губернски и национални столици в огромната Руска Империя, заработиха стотици и хиляди заводи, цехове, мини и малки, но бързо разрастващи се фабрики!Миньорски центрове в Западен Сибир и Централна Русия задоволяваха нуждата не само на държавата... Но  един увеличаващ се износ на жито,дървен материал,риба и рибни продукти (хайвер), който имаше цената на златото в грам едно към едно.Да споменем още че Русия и Америка се надпреварваха на международните борси и пазари във водачеството по предлагане на злато, диаманти,платина и други важни за живота потребности...

     Руската Империя имаше всичко, но искаше още!

     Руската национална идея, развивана от философи,политици и не без участието на руското православие мечтаеха за възстановяване на Византия,като Константинопол бъде освободен от Русия! И Босфора и Дарданелите, тези врати от и към Средиземноморието бъдат контролирани от Русия...

     Но не така мислеха другите Велики сили!

     И сега тази война, която балканските народи подеха през октомври 1912 г. до голяма степен заплашваше руската имперска мечта за доминация и влияние на Русия над тези балкански държави!

     Русия прати военни наблюдатели и кореспонденти,за да види как едно новоосвободено християнско население като българското, създаде за тридесет години държава и армия, чийто генерали и офицери в по-голямата си част са завършили руски военни училища и академии, съумяват да превземат с боеве,почти цялата европейска територия на Султанска Турция. И да обсадят Одрин (Адрианопол)в стоманен кордон! И ако бяха успели да пробият Чаталджанската укрепена позиция,нямаше никой да спре българите към Константинопол?!

     Русия сериозно се разтревожи, че това Царство,изровено от пепелта,благодарение на войната от 1877/78 г.сега се превръща в очите на останалия свят в нова Велика сила!

     И Русия предупреди предупреди българите,ч ч ако дръзнат да тръгнат пак към Константинопол,ще бъдат посрещнати в Босфора от дулата на руските крайцери...

      Ето защо преговорите имаха неясен изход и в Лондон през януарските дни на 1913 г. предстояха преговори и договорки, често за сметка и без сметките на воюващите.

      Великите сили не бързаха...

      Обсадени и обсадители на Одрин мръзнеха в тези студени януарски дни