Крушение
Произведение от няколко части
-
966 13 27Проза » Повести и романи
-
911 10 10Проза » Повести и романи
-
778 11 14Проза » Повести и романи
-
643 8 9Проза » Повести и романи
-
665 11 17Проза » Повести и романи
-
692 8 17Проза » Повести и романи
-
629 7 17Проза » Повести и романи
-
702 10 34Проза » Повести и романи
-
751 8 31Проза » Повести и романи
Един опит да разкажа действителна история...
В памет на жертвите на Първата световна война.
1. Доведоха го ослепял.
С превръзка на очите Кольо пристъпяше като новопроходил... Въшлясал, но старателно обръснат и тук-там порязан по лицето.
Дона,жена му, като видя двата силуета до вратнята, зарида, но един вик на облекчение, че все пак, е жив в това рано септемврийско утро на 1918 г., премина в утолителна въздишка...
- Не бой се ма, Доно, жив съм! Що си се развикала сабахле,отрони Кольо и протегна ръце за прегръдка, в която Дона се втурна за взаимна дълго жадувана утеха.
- Децата, как са!?
- Спят, мили, спят!
--Тихо, да не ги разбудим с нашите викове - зашепна слепият...
Мъжът който го придружаваше остана на крачка-две зад тази семейна среща, като тих свидетел.
Кольо беше фронтовак от 1912 г.
Село Ханово, Ямболска околия, беше на хвърлей поглед от Ямбол, но по река Тунджа беше под с.Кукорево и с.Окоп, на юг, към Одрин...
Млад и с основно образование, борец по селските събори и отличен плувец във водите на близката река, Кольо изслужи службата си,ожени се за момата на сърцето си - Дона, дребна, но пъргава, със сини като мъниста очи; и много работна. И двамата заживяха с Божията повеля: шест дни усилена работа на полето и в двора, на седмия ден - на църква.
Така живееха и другите българи. "Един народ, един адет!"
През септемврийските дни на 1908 г. Българското Княжево с късмет и добре премерена дипломация доби Независимост и Третата Българска Държава извоюва по мирен начин статут на Царство.
Една стаена надежда живееше в душите на българите...
Хората помнеха повелите, наследени от делата и словото на предците - за една мечтана България от старите времена на Симеона и Калояна,от словото на Паисия, Ботьова и Дякона, от продължителите на жертвеното дело на Стамболова и новите водачи и пазители на древната българска история.
Следва продължение...
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Вечна памет на жертвите от Първата световна война! Двама от моите прадядовци са загинали на фронта.
-
Благодаря,Люси!
-
Чета те както винаги с удоволствие 🍀🌸
-
Благодаря, Ирина!Имам още един къс разказ, но той е много тъжен: заглавието е "Кукувица". Също е по действителен случай.
-
Не зная дали имаш и друга проза,но се изненадах, че я пишеш много добре!Харесва ми това,че не разтягаш много темата,чете се лесно и създава нетърпение за следваща част....Браво,Стойчо!
-
Благодаря ви, Мария,Мая и Надежда!
Вашите коментари ме обнадеждават, че има смисъл да знаем собствената си история на фона на световните обществени промени. -
Трябва да се знае! И помни!
-
Заинтригуващо... очаквам продължението. Поздрави!
-
Хубав старт, Стойчо! Развълнува ме! Поздравявам те! Очаквам продължение!
-
Благодаря за вниманието, Кети!
-
Чакам с нетърпение!
-
Благодаря, Костадин!
-
Поздрав Стойчо,и аз се нареждам сред чакащите с голямо нетърпение.
-
Всеки опит да осмислим историята,е опит да не я забравяме, защото грешките на минали събития циклично се повтарят.
Благодаря за коментара, Елка! -
Интересна тема! Народът плаща за лудостта на елита! Поздрави!
-
Ще поживеем, ще видим...
-
Началото примамва. Натам?
-
Благодаря, Любов! Споделянето е основен приоритет в изкуството...
Също като в любовта! -
С нетърпение очаквам и аз! Поздравления, Стойчо-винаги ме докосват произведенията ти! Добре че са многословните коментари на Младен,в които всеки път научавам по нещо ново!
-
Благодаря, Мисана!
-
Чудесно започваш, Стойчо! Поздравление! Какъв силен дух обладава само ослепелият Кольо. И каква обич има между него и Дона. Като между Манлаке Преда и неговата млада съпруга от великия румънски филм Osanda /и там действието се развива през годините на Първата световна война и малко след нея/. Ще следя с интерес повествованието ти.
-
Благодаря,Лиа! Ще има още!
-
Сред чакащите се нареждам с желание и аз. Това е една от темите в исторически план, която никога не ми омръзва, особено през погледа на обикновените хора - участници в действителността.
-
Благодаря ви, Таня и Мариана, че първи откликнахте на тази достоверна семейна история!
-
пиши...пиши
-
С интерес ще чакам продължението!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Таня, и двамата ми дядовци са участвали в Балканските войни и в Първата световна война, но са се завърнали къде, ранени,къде здрави... Сега разказвам за единият от тях в настоящата повест.