Крушение
Произведение от няколко части
-
1422 13 27Проза » Повести и романи
-
1387 10 10Проза » Повести и романи
-
1060 11 14Проза » Повести и романи
-
981 8 9Проза » Повести и романи
-
1004 11 17Проза » Повести и романи
-
1049 8 17Проза » Повести и романи
-
939 7 17Проза » Повести и романи
-
981 10 34Проза » Повести и романи
-
1111 8 31Проза » Повести и романи
Един опит да разкажа действителна история...
В памет на жертвите на Първата световна война.
1. Доведоха го ослепял.
С превръзка на очите Кольо пристъпяше като новопроходил... Въшлясал, но старателно обръснат и тук-там порязан по лицето.
Дона,жена му, като видя двата силуета до вратнята, зарида, но един вик на облекчение, че все пак, е жив в това рано септемврийско утро на 1918 г., премина в утолителна въздишка...
- Не бой се ма, Доно, жив съм! Що си се развикала сабахле,отрони Кольо и протегна ръце за прегръдка, в която Дона се втурна за взаимна дълго жадувана утеха.
- Децата, как са!?
- Спят, мили, спят!
--Тихо, да не ги разбудим с нашите викове - зашепна слепият...
Мъжът който го придружаваше остана на крачка-две зад тази семейна среща, като тих свидетел.
Кольо беше фронтовак от 1912 г.
Село Ханово, Ямболска околия, беше на хвърлей поглед от Ямбол, но по река Тунджа беше под с.Кукорево и с.Окоп, на юг, към Одрин...
Млад и с основно образование, борец по селските събори и отличен плувец във водите на близката река, Кольо изслужи службата си,ожени се за момата на сърцето си - Дона, дребна, но пъргава, със сини като мъниста очи; и много работна. И двамата заживяха с Божията повеля: шест дни усилена работа на полето и в двора, на седмия ден - на църква.
Така живееха и другите българи. "Един народ, един адет!"
През септемврийските дни на 1908 г. Българското Княжево с късмет и добре премерена дипломация доби Независимост и Третата Българска Държава извоюва по мирен начин статут на Царство.
Една стаена надежда живееше в душите на българите...
Хората помнеха повелите, наследени от делата и словото на предците - за една мечтана България от старите времена на Симеона и Калояна,от словото на Паисия, Ботьова и Дякона, от продължителите на жертвеното дело на Стамболова и новите водачи и пазители на древната българска история.
Следва продължение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
