Кръв
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. Влязоха в болницата - лъскава, чиста. Взеха талончето за ред. Тя беше успяла с хиляди връзки да уреди да го прегледат сега вместо през март. Повикаха го. Той остави тежко на земята чантата си. Тръгна бавно. “Сега се връщам” каза пред вратата, опитвайки се да си вдъхне вяра, а и малко и на нея. Докато баща й беше в кабинета, тя започна настоятелно да звъни на познатия кардиолог, който трябваше да им съдейства ако има проблем. Той беше в реанимация и каза, че ще слезе след час. Изпуши бързо 4 цигари.
Той излезе. По-бял и по-слаб, сякаш бяха минали години откакто влезе. Каза “Тръгваме си”. Показа картонче, на което беше написано номерче, номерчето в списъка на чакащите за една коронарография: ...