Вдигнах вежди от почуда – до вратата стоеше дребничка женица на неопределима възраст с изящно лице и възлести, яки ръце и твърдеше, че е кула. Обсесивно разстройство – прочетох й присъдата, преди още да е седнала на диванчето срещу мен. Оставаше само да определя разновидността му. Контрастната жена изглеждаше съвсем наред, по-скоро много уморена, отколкото притисната от фобии или обсесии.
- Казвам се Николина, ама в моето село всички Николини са Кули. Смешно, нали? Кому би хрумнало да кръсти Кула такава дребосъчка, като мене, а?
Чак тогава се сетих, че обещах да консултирам лелята на една моя приятелка и жената срещу ми очевидно беше именно тази леля.
Кула беше изтъкана от контрасти. Изящно лице с нежни девичи черти в контраст с жилаво тяло и 60-годишна възраст. Трите неща някак не се връзваха едно с друго. Имаше глас на продавачка на риба. Беше не по-висока от 1.40, но цял живот бе изгребвала пръст за пещите в тухларната с огромен багер, което силно бе увредило слуха й. Трябваше почти ...