Вече колко време стоеше залепена до стената?
Десет минути... петнадесет... повече?
Познатият мъжки глас отдавна беше се отдалечил, а тя не смееше да мръдне. Беше изтръпнала, сърцето и биеше учестено, зъбите я боляха от стискане, а усещаше и пулсираща болка в слепоочията си.
"Гадняр! Кучи син!"- злобата в мислите и я задушаваше, искаше да поеме дъх, а не се получаваше. Сякаш върху гърдите и тежеше огромен камък, цяла канара.
Успя.
Успя да вдиша дълбоко и се отлепи от стената. Едва сега усети тежестта на чантата в дясната си ръка. Беше купила от любимото му сирене, бутилка червено вино, ябълки и портокали. Трябваше да е една спокойна, интимна вечер и страстна нощ, а се оказа в мухлясалия от влага ъгъл на блока, близо до кофата за боклук, предадена...
"Ако бях закъсняла само една минутка... нямаше да съм сред нищото и да се чувствам нищо, но щях... О, Боже!" - тази мисъл леко си проправи път измежду обидните думи, с които мозъкът и се опитваше да изтласка болката в гърдите й. Не. Не друга ...