Кучето от Автогара Юг
Появи се от някъде, незнайно от къде и кафявите му кучешки очи веднага заговориха: "Искам да си хапна и аз от твоята баничка!... Моля тееее!... Много те моляааа!"
- Искаш, а?! - казвам на глас - Обаче да знаеш, че пари... Трябва да духаш!
Момичето от двойката, стояща наблизо се усмихва. Момчето също удължава врат, проявявайки интерес.
Парчето баница полита и тупва кучето точно по челото. Върху черната му козина остава трохичка сиренце. Никаква реакция... Изобщо не се протегна да го хване във въздуха, както всички очаквахме или поне да се заварди... А парчето просто падна на земята, след което беше подушено лениво с голяма черна кучешка камба и застина в прахта.
Кучето ме погледна безизразно, а онази физиономия - тип "ИСКАМ БАНИЦА!" се беше вече изпарила.
Момичето се заля от смях:
- Ама как Ви измами само, ха ха ха...
- Да, беее! И нагъл! Сигурно иска печена мръвка. Е, сори, брато, за мен също няма! - казвам уж ядосано, съжалявайки за най-сладкото, последно парче от баничката си.
Но не мина много и кучето се настани прилежно с двете си лапи отстрани на парчето баничка, подуши го отново и си го изяде по всички правила на кучешкия етикет. От цялата му осанка се излъчваше някакво невероятно достойнство. Нищо, че оная трохичка сиренце така си беше и останала на челото му.
Мнооого пъти го бяха замеряли с горещи баници (явно!)... И (явно!) беше разбрало, че горещите баници могат и да изстинат, без да ги духаш. Само малко трябва да почакаш!...
А аз... Аз се почувствах като глупак!
© Пенко Пенков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
На мен ми стана интересно!
-
Интересен разказ. Браво
-
-
НЕ ВСИЧКИ КУЧЕТА РАЗСЪЖДАВАТ ЕДНАКВО! За това съм сигурен!... Аз пък съм виждал куче, което ползва градския транспорт досущ като човек. Качва се на определена спирка и слиза на определена спирка... И кво от това? Да не би да чака целия автобус да го гали?
НЕЕЕЕЕ! -
А дали е чакал да изстине баничката, или просто е чакал нещо друго... малко внимание, например...
Преди години ми се случи нещо подобно - дадох храна, кокали с доста месце по тях, на една куче-мама, която кърмеше малките си до оградата на една детска ясла... Голям кеф беше да се наблюдават бебетата от двете страни на оградата... почти нямаше разлика
Дадох храната, тя я подуши и само това... постоях малко, видях че започна да яде и си тръгнах... Само след секунди мама-куче ме изпревари и легна на пътеката пред краката ми... погалих я, тя стана и аз си продължих по пътя... Тя пак ме изпревари и се случи същото - погалване, мили думи от мен... Това се повтори няколко пъти... храната беше забравена...
Вечетра разбрах, че някакъв човек от блока ни залял кученцата й с бензин и ги подпалил...
А от вдете страни на оградата бебетата бяха почти еднакви... както всички бебета...
Та... не се чувствай като глупак... то не е чакало да се охлади баничката... без да духа... -
Гледам и не вярвам на ушите си
пак си тук, привет!
Сладурско и... с поука за всяко куче
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
