- Аз, за т’ва село толкоз съм направил, няма да ми скачате насреща! На моята нива ще дойде попът и край! – сбърчи рунтави вежди чорбаджи Станко, взе със замах кожуха си от стола и с трясък излезе от стаята.
- Той една жена не може да опази, взел да рипа срещу всички!
Тих и злобен присмех се разнесе из стаята, зад изхвърчалия набързо чорбаджи, но всички се страхуваха от него и не смееха в негово присъствие да кажат каквото и да било. Макар и много да им се искаше на съселяните му да го поставят на място, като му кажат някои неща в лицето за жена му, ала се бояха. Имаше власт и пари чорбаджи Станко. Дърпаше конците и на попа, и на кмета, и на местния стражар. Не един в това село си беше патил от неговия опърничав и отмъстителен характер. Че и лихвар го раздаваше и то от най-лошите. Единствен той можеше да даде на закъсалите бедни селяни пари, но срещу висока лихва и който не успееше в уречения срок да се издължи, се прощаваше дори и с кирливата си риза от гърба. Беше си лют по рождение и ...