22.08.2015 г., 20:34

Култура

990 0 1
1 мин за четене

 

Семейството на леля Роза и чичо Станьо се пренесе да живее в Столицата. Бързо намериха малка къщичка с двор. Станьо ходеше на работа, а Роза започна да посещава разни курсове и сбирки. Тя искаше хората да я приемат като столичанка.

Преди да напуснат родното градче, те обявиха, че може да им гостуват всички, които идват в столицата.

И ето – един ден наистина се позвъни. Беше бай Страхил. Роза го посрещна, нагости и като видя, че гостът се кани да излиза, тя му каза:

- И да внимаваш. Това е столица. Тука хората се държат възпитано, не се блъскат, а в трамвая молят да им направят път, за да минат.

Гостът я изслуша внимателно и накрая каза:

- Моля да ми го напишеш, защото ще забравя.

С листа в ръка, Страхил тръгна да завладява столицата. Стигна до трамвая и реши да се качи, но още с качването, почна да се блъска. Хората го изгледаха недоволни. Един даже попита:

- Къде ти е културата, човече.

Бай Страхил само това чакаше. Той бръкна горд в джоба си и размаха листа:

- Виждаш ли, ето къде ми е културата, а ти само ме обвиняваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Той бръкна горд в джоба си и размаха листа:
    - Виждаш ли, ето къде ми е културата, а ти само ме обвиняваш!"

    Не мисля, че е точно "Хумористична".

    Поздрав за текста и подтекста.

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...