Купих си любов в голям кашон. Оказа се любов на части. При опита да ги сглобя разбрах, че някои са несъвместими с други. Не стига това, ами една от тях полях с кафе, друга пък се оказа ръждясала! На трета се порязах и се отдръпнах инстинктивно. Капка кръв изсъхна на горещата метална повърхност.

Сега стоя и гледам купчината части. Извити тръбички, водещи към тумбестото сърце на машината, има и нещо подобно на плейър, с голяма памет, доколкото разбирам, защото списъкът с музика е доста дълъг. И срещу името на всяка песен стои епизод-клипче от моя обич-живот. Ето например последната песен - „Interface" на Extreme. Срещу нея на мътно екранче се движат нощните сенки на един красив миг, в който мълчанието беше близост и близостта, крехка, беше полет. Но клипчето спира още в началото, ако не държиш екрана в ръце, като цвете, обхванал го така нежно и спокойно, както би обхванал собственото си сърце. Тогава усещаш как през кожата на ръцете ти преминават тръпки, мигновено обтичват цялото ти тяло, свиват дробовете в сладка болка, в спазъм от псевдо-екстаз на изгубените невъзвратими мигове-вечности. Къде тук е другият? Къде виждаш ясно лицето му? Дали нещо в машината е повредено? Дали не си пропуснал да свържеш някое кабелче, някоя част да прикрепиш към друга? А и ти самият къде си?... 

Но да оставим това и да се върнем към списъка с песни. "The chosen pessimist" отключва една верига в машината и тя започва да скимти като досадна мишка в ъглова дупка на стара къща - тихо, психиделично и безпощадно упорито. На мястото на клипче в началото има само черен фон. После, усетил вибрациите на тялото ми, екранът показва небе, застлано плътно със сиви облаци, които вятърът носи на гърба си така, както вълните понасят слънчевите отблясъци. Небесни дървета падат след дълга борба с небесните триони, които пък издават толкова силен, пронизващ шум, че ушите на птиците прокървяват и над земята заръмява дъжд от напоени с кръв трески. И духът на онзи, избрания, когото не мога и не искам да назовавам както всички останали, се появява и лети през материята и светлината, лети право към мен, за да изскочи през малкото екранче и да ме обсеби отново. Бързо, бързо, спри музиката!

Съпротивлява се с „Forsaken". Ставам роб на машината. Каквото и да ми пусне, оставам. Роб съм на любовта.