Курбан /за конкурса/
- Ха така! Драго ми е! Както сме се наредили всички покрай трапезата, наздраве от чичо ви Стоян! Да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга! Винцето си го бива, а? Еликсир и половина, от изпечена реколта, бая години отлежало! Ей, попе, насреди глътката пустият GSM пак те прекъсна!
- Кой, кой? А-а, баба Мита е починала, така ли? Ами, сега съм на курбан, сетне Гочето ще погребвам, после Рачо и най-подир – баба Мита. Ще изтрай, ще изтрай, няма къде да ходи! Хайде сега, че бързам – не мога повече да говоря.
- Попе бе, несправедливо е някак… ти откак си дошъл вече на три погребения те викат, пък доктора хич не са се сетили и да го потърсят!
- Ами какво се чудиш бе? Не гледаш ли телевизия, не слушаш ли рекламата на здравната каса: “Дал Бог живот и здраве!”, всяка вечер я повтарят по няколко пъти. Та то, ако Господ не даде, върви, че на доктори се надявай в днешно време!
- Тъй е, тъй е… Ама дайте да му пийнем сега – за здраве! Бива си я тая гроздова реколта! Пък да знаете в същата година каква ракийка направих!
- Абе чана Рада доскоро държеше десетина буркана с кисели краставички до външната ви чешма. Мине, не мине, кога се завъртах към вас, поопитвах мезенцето, ама що не се бяхте сетили барем едно шише ракийка да изнесете, та да я дегустирам и сега компетентно да говорим? Свидливи люде сте, ей! Аз за ракийка съм се размечтал, пък вие и краставичките още на третия ден си скрихте!
- Пак аз – чана ви Рада виновна, ааа, мискини ниедни?! Ами как няма да ги прибера бе? Та ти, попе, попадията подире си поведе, че и мъникът ви, че и съседска Паца! То нямаше и краставичка да ни остане за зимъска, както я бяхте подкарали!
- Какво да правя, човещинка! То кога съм на маса GSM – ът все насреди глътката ме прекъсва! Ей, баш сега пак ми звъни! Кога бе? Брей, то бива, бива, ама тая неделя направо ме уморихте! Пеньо е последен – ще изчака да погребем баба Мита и тогаз. Няма такива работи – при мене ред цари, няма да се прережда и туй то!
- Ей, търсен човек си, дядо попе – най-търсеният в днешно време! Абе, я дайте пак да вдигнем чаши – пък дано барем Бог да даде живот и здраве, че то с реформите малко сме я позакършили… Ама все някой ден ще се оправим, съвсем ще се оправим… Нали, дядо попе?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
