Курбан /за конкурса/
- Ха така! Драго ми е! Както сме се наредили всички покрай трапезата, наздраве от чичо ви Стоян! Да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга! Винцето си го бива, а? Еликсир и половина, от изпечена реколта, бая години отлежало! Ей, попе, насреди глътката пустият GSM пак те прекъсна!
- Кой, кой? А-а, баба Мита е починала, така ли? Ами, сега съм на курбан, сетне Гочето ще погребвам, после Рачо и най-подир – баба Мита. Ще изтрай, ще изтрай, няма къде да ходи! Хайде сега, че бързам – не мога повече да говоря.
- Попе бе, несправедливо е някак… ти откак си дошъл вече на три погребения те викат, пък доктора хич не са се сетили и да го потърсят!
- Ами какво се чудиш бе? Не гледаш ли телевизия, не слушаш ли рекламата на здравната каса: “Дал Бог живот и здраве!”, всяка вечер я повтарят по няколко пъти. Та то, ако Господ не даде, върви, че на доктори се надявай в днешно време!
- Тъй е, тъй е… Ама дайте да му пийнем сега – за здраве! Бива си я тая гроздова реколта! Пък да знаете в същата година каква ракийка направих!
- Абе чана Рада доскоро държеше десетина буркана с кисели краставички до външната ви чешма. Мине, не мине, кога се завъртах към вас, поопитвах мезенцето, ама що не се бяхте сетили барем едно шише ракийка да изнесете, та да я дегустирам и сега компетентно да говорим? Свидливи люде сте, ей! Аз за ракийка съм се размечтал, пък вие и краставичките още на третия ден си скрихте!
- Пак аз – чана ви Рада виновна, ааа, мискини ниедни?! Ами как няма да ги прибера бе? Та ти, попе, попадията подире си поведе, че и мъникът ви, че и съседска Паца! То нямаше и краставичка да ни остане за зимъска, както я бяхте подкарали!
- Какво да правя, човещинка! То кога съм на маса GSM – ът все насреди глътката ме прекъсва! Ей, баш сега пак ми звъни! Кога бе? Брей, то бива, бива, ама тая неделя направо ме уморихте! Пеньо е последен – ще изчака да погребем баба Мита и тогаз. Няма такива работи – при мене ред цари, няма да се прережда и туй то!
- Ей, търсен човек си, дядо попе – най-търсеният в днешно време! Абе, я дайте пак да вдигнем чаши – пък дано барем Бог да даде живот и здраве, че то с реформите малко сме я позакършили… Ама все някой ден ще се оправим, съвсем ще се оправим… Нали, дядо попе?
© Росица Танчева All rights reserved.
