Късмет
Най-после стигна до нея – масивна дъбова врата със златна табела, на която пишеше заветното – РАЙ. Сърцето на бай Добри се разтуптя. Почеса се по главата без да го сърби, прекръсти се, плахо хвана тежката златна подкова и почука три пъти. Ослуша се за нечии стъпки отвътре, но явно беше подранил. Ще чака, няма накъде да бърза. Все някога ще му отворят. Не искаше да бъде нахален, да не ги разсърди. Минаха десет минути. Ще почука малко по-силно. Дан-дан-дан! Отвътре се чу тежкото суркане на чехли, последвано от продължително подрънкване на ключове. Най-после! Вратата се отвори и пред него застана Свети Петър със сънено изражение на лицето.
- Какво си се раздумкал толкова рано? – погледна го сърдито с едното око, кръвясало, другото все още не беше отворено, толкова много му се спеше.
- Амии, ето явявам се пред вас. Аз съм Добри Добринов от ...
- Знам много добре кой си – отряза го светецът с раздразнение. - Не можа ли да изчакаш поне малко. Тук в Рая спокойствието е на почит.
- Амии, аз такова, споминах се в три часа през нощта и бързах да се явя пред вас, както си му е реда... – смутолеви бай Добри и отново се почеса, където не го сърбеше.
- Чакай! Чакай малко да видим първо дали те има в нашия списък - Свети Петър извади изпод широкия си десен ръкав дебел мазен тефтер и отвори на буквата Д. Започна да спуска пръста си под всяко име и да срича: Ди-ва-ка, Дан-чо Та-ри-ката, Де-белия Ди-чо, Де-чо Страш-ния... Амии, не те виждам, няма те в нашия списък – и светкавично затвори тефтера.
Бай Добри пребледня. Не можеше да бъде. Сигурно имаше някаква грешка.
- Ама, почакайте, Свети Петре! - Светецът се готвеше да хлопне вратата под носа му. – Може би в някой друг тефтер. Аз нищо лошо не съм правил на земята, спазвах божиите заповеди...
Свети Петър го изгледа страшно. Вече беше отворил и другото си око. Още по-кръвясало... Разбра, че няма да се отърве от този нещастник. Как не се научиха да си ходят направо в Ада. Там входът беше свободен денонощно. Защо всички си мислеха, че първо трябва да отидат в Рая. Сега дойде ред и той да се почеше по главата. По дяволите! Беше сънен, махмурлия, снощи прие Големия Дидо. Хубаво му беше уискито, марково, и ето сега бе объркал ръкавите. Бръкна в левия и изкара друг тефтер – по-тъничък, но с много дребен шрифт. Сега пък и лупа трябваше. Хвърли унищожителен поглед към нещастника и дълго ровеше във вътрешните си джобове. Накрая я изкара. – Я да видим какво пише за теб... Добри каза, ето, Добри Добринов от Горно Дамяново, да, ами ти не си си платил парното, имаш още задължения...
- Ккак, Свети Петре?! – Добри започна да заеква. – Аз от двадесет години не съм го ползвал, защото не ми беше по силите. Бях се отказал от него. Все на студено съм живял.
- Мдаа, има още, някога си си купувал телевизор на лизинг и си закъснял с три дена, ето написано е.
- Платих си го Свети Петре, как мислите, че няма да го платя, даже на две работи работих за да го изплатя.
- Я, да видя какво още пише! Даа, много си работил, драги, и това също е грях. Ето, работил си и на Великден, и на Коледа, и по нощите си работил, това е непростим грях...
- Здрасти, бай Петре! – хубаво облечен мъж неочаквано беше застанал до тях. Нямаше търпение да влезе в Рая.
- Ааа, вие ли сте господин Кардиналов. Снощи ми се обадиха специално за вас. Заповядайте, заповядайте, трети Райски комплекс вляво, стаята с балдахините, ще ви упътят...
На бай Добри лицето засия. Но това беше неговия шеф! Не знаеше, че и той се е споминал. Какъв късмет само!
- Шефе! Не ме ли познахте?! Аз съм вашия Добри, шофьора...
Шефът му се обърна и чак сега го видя. След което някак набързо и през рамо нареди на Свети Петър:
- Пуснете го, той беше добър и честен служител, все ще намерите някое място в обслужващия персонал.
© Ивон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хареса!
-
И тук и там горе "парата прави играта". Харесах.
-
Замисли ме. Дано, ако има Там, не е като Тук. Хареса ми твоя изказ. И посланието в развръзката. Поздрав!
-
Благодаря за вниманието! Пожелавам весело посрещане на Коледа!
-
Този разказ ме подсети за вица (не му е тук мястото да го разказвам, ама...), завършващ с думите на Свети Петър - Еее, ми на земята си била патка, тука пак ще си патка. ))) Дано не звучи като богохулство, но кой знае, може и да има нещо вярно, Ивон. )) Направо да се замисли човек...
-
!!! -
Промени се светът... Промени се. И долу на земята и горе в небесата.
Законите на джунглата диктуват правилата повсеместно. -
Ха-ха! Браво!
-
Наистина, какви са истинските критерии за влизане в Рая? Добре е да се замислим над темата. Благодаря ти, че ми създаде установка в тази насока, Ивон! Хубав разказ.
-
Интересен прочит за достойните и недостойните да влязат в Рая!
Хареса ми! -
Благодаря ти, Водолейче! Имах нужда да напиша нещо без тема и сюжет. С поздрави сърдечни!
-
И изведнъж ми изникна фразата "Няма ненаказано добро"...
Поздрави! Харесва ми да чета разказите ти, Ив!
Четох и тези за конкурса, също ми допаднаха много.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
