„Добре, че не ме халоса и с патладжана – Мария тревожно опипваше косата си на път към дома и махаше с погнуса остатъците от тиквичката. – Щях да заприличам на гръцка мусака.“
Крачеше бързо в тъмното и изтупваше енергично носната кърпичка, с която се чистеше.
Внимателно огледа входа. Нямаше никого. Промуши се, взе асансьора и установи със задоволството, че всъщност никой не я видя в този вид.
Прибра се и първото нещо, което стори, беше да си налее голяма чаша уиски. Изпи чашата наполовина. Примляска.
„Каква е тая кучка? А? Какво си въобразява? Ще ѝ видя сметката. Време ми трябва. Нищо повече. Между нея и Ставрев има по-дълбока връзка, ще разбера и това. Просто ми трябва време.“
Видя кутията със снимки, които бе откраднала от дома на Ставрев. И на тях ще им дойде часа. Всяка снимчица ще я продава срещу услуга. Или срещу уважение. Което не струва пари, коства уважение.
Изсипа остатъка от уиското в гърлото си, доля малкото, което беше останало в бутилката и нервно се разходи покрай ковьорч ...