На занятие по тактика.
Гар Ван, Черната Пантера Ра, Но Щен Вълк и Сянка залегнали в тревата наблюдаваха часовия и шепнешком обсъждаха положението:
- Виж го! - възмути се сенчестата. - Как може да се разсейва с това купче на Рубик, докато е на пост?!
- Така ще е по-лесно за нас - сви рамене сянката. - Естествено ако не е капан.
- Да го обезвредим, докато се опитва да мисли - предложи Черната Пантера Ра.
- Предпочитам по-малко директен подход - прошепна Но Щен Вълк. - Хайде някой да му отвлече вниманието, а останалите да се промъкнат.
- Няма начин да се промъкнем незабелязано - възрази Гар Ван.
- Хайде тогава да се промъкнем забелязано - предложи Сянка, обаче не можа да се стигне до там, защото:
- Ама къде отива той?! - възкликна вълкът.
- Ами така като гледам, влезе в тоалетната - прошепна пантерата. - Хайде, сега е моментът...
- Оттегляме се! - отсече сенчестата.
- Съгласен съм - подкрепи я сянката.
Малко по-късно:
- Защо? - попита Ра. - Мисля, че трябваше да се възползваме от възможността.
- Предпочитам сама да си създавам възможностите - сви рамене Гар Ван. - А и това беше прекалено нагласено.
- Хилядапромилов капан - отсече Сянка, после сръчка Но Щен Вълк с лакът: - Хей, Но, защо му отмъкна кубчето?
- За да имат малко храна за размисъл - ухили се вълкът. - Пък и не съм редил Рубик до сега...
...
- Добре, да тръгваме - прошепна Верг. - Давай, давай, давай...
- Чакай! - спря ги Фи Тил. - Трябва да изчакаме.
- Защо?! - учуди се другият ефрейтор. - Дега е идеалният момент.
- Защото - прошепна Фи Тил. - Имаме една пълна луна в небето, два вълка някъде там и сигурно си чувал как им действа тя...
- Ауууууу... - чу се в този момент някъде отсреща зловещ вълчи вой.
- Ауууууу... - отговориха му.
- Аууруу... - обади се още някой.
- Хъм - изсумтя Верг. - Този последният вълчи вой прозвуча малко странно.
- Защото това беше пантерата - прошепна Фи Тил. - Оттегляме се! Мърдай, живо живо живо!
Няколко минути по-късно, когато цялата група се беше изтеглила, ефрейтор Верг помоли колегата си:
- Обясни.
- Това беше "вълча формация" - каза Фи Тил.
- Ахам - кимна другият, а след миг сви въпросително рамене: - Какво пък е това "вълча формация"?!
- Ефрейтори! - прекъсна ги един от новобранците. - Намерих кубчето на Рубик, което беше изчезнало, някой го е подредил...
...
- Кффф - изпъшка Черната Пантера Ра, когато въздухът излезе от дробовете й със свистене от поредното тръшване на Фи Тил. - Това не може да бъде! - възкликна тя, веднага щом успя да си поеме дъх. - Та аз съм висш хищник!
- Не владееш емоциите си - спокойно каза ефрейторът, който отново не беше се задъхал. - Това е причината да губиш.
- Не е вярно! - възрази пантерата, - Перфектно ги контролирам и не им разрешавам да ми пречат.
- Не е правилно да подтискаш емоциите си - сви рамене инструкторът. - А да ги използваш по най-подходящия начин, за да постигнеш целите си.
- Ахам - кимна Ра и се захили гадничко: - Нещо поогладнях...
- Ахам - кимна на свой ред Фи Тил и също се ухили, но още по-гадничко: - Казват, че дишането на чист въздух много подобрява храносмилането... Еййй там въздухът е много чист - посочи той някаква горичка в далечината. - Изтичайте да подишате малко там и после се върнете да ми кажете дали е вярно.
- Аз имам много добро храносмилане - измърмори Черната Пантера Ра няколко километра по-късно. - Което няма нужда от подобрение, а от материал за работа!
- Кифличка? - предложи й Сянка.
- С удоволствие - кимна с благодарност пантерата.
- И аз искам! - облиза се Но Щен Вълк.
- Дай една и насам - помоли Гар Ван.
- Ммм - облиза се Ра. - Откъде ги вземаш?
- Раздават ги на закуска - сви рамене сянката.
- На закуска ли?! - учудено възкликна Гар Ван. - Но тук няма закуска!
- Не е така - възрази Сянка. - Просто вие всяка сутрин я проспивате...