26.01.2022 г., 18:01  

Лампа за мухи

2.1K 5 9
1 мин за четене

Баба Я. влезе в стаята, в която мързеливо лежеше на леглото внукът ѝ. Усети, че е захладняло и запали печката. Тя бе възрастна жена, чиито крака често я държаха будна по нощите от болка, а по лицето ѝ личаха ясно тежко отминалите години.

 

Тъкмо усети, че в стаята е достигната желаната от нея температура, когато внучето ѝ каза, че е гладно. То бе едва тринадесет годишно момче, което през по-голямата част от времето си стоеше впито в екрана на своя смартфон, който родителите му бяха обещали да му купят, ако изкара поне петица по математика в училище. Видимо не намираше никакво желание да стане, за да задоволи физиологичната си нужда, затова бабата забърса челото си и се насочи към кухнята с болните си изнемогнали крака. 

 

Горката бе изпитала от трудностите на живота. Мъжът ѝ починал преди повече от двадесет години, а тя трябваше да отгледа три деца, които впоследствие се задомиха в чужбина. Именно детето на най-голямата ѝ дъщеря в момента беше на гости при баба си. Това беше постижение, тъй като на него рядко му хрумваше, че тя въобще съществува и че иска да прекара поне малко време с него. 

 

Старицата вече беше в кухнята. Изкара една чиния от шкафа и я забърса. Грабна първата лъжица, която напипа с ръка, и сипа от яхнията, топлеща се на малкото газово котлонче, с което разполагаше. Взе парче хляб и ги занесе на детето. Пожела му добър апетит, след което отиде да си полегне. 

 

След трийсетина минути се върна, за да провери какво се случва и дали внукът й е харесал гозбата. Остана стъписанa. Яхнията стоеше непокътната. Момчето продължаваше да гледа втренчено в екрана на своя телефон и не показваше почти никакви признаци, че изобщо присъства в стаята. Старицата не посмя да се обади. Тийнейджърът беше вкопчен в устройството така, както муха бива привлечена от светлината на мощна инсектицидна лампа, която в случая се наричаше ''смартфон''.

 

Батерията му падна. Детето започва да яде. Ам-ам. Ам-ам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...