Лампа за мухи
Баба Я. влезе в стаята, в която мързеливо лежеше на леглото внукът ѝ. Усети, че е захладняло и запали печката. Тя бе възрастна жена, чиито крака често я държаха будна по нощите от болка, а по лицето ѝ личаха ясно тежко отминалите години.
Тъкмо усети, че в стаята е достигната желаната от нея температура, когато внучето ѝ каза, че е гладно. То бе едва тринадесет годишно момче, което през по-голямата част от времето си стоеше впито в екрана на своя смартфон, който родителите му бяха обещали да му купят, ако изкара поне петица по математика в училище. Видимо не намираше никакво желание да стане, за да задоволи физиологичната си нужда, затова бабата забърса челото си и се насочи към кухнята с болните си изнемогнали крака.
Горката бе изпитала от трудностите на живота. Мъжът ѝ починал преди повече от двадесет години, а тя трябваше да отгледа три деца, които впоследствие се задомиха в чужбина. Именно детето на най-голямата ѝ дъщеря в момента беше на гости при баба си. Това беше постижение, тъй като на него рядко му хрумваше, че тя въобще съществува и че иска да прекара поне малко време с него.
Старицата вече беше в кухнята. Изкара една чиния от шкафа и я забърса. Грабна първата лъжица, която напипа с ръка, и сипа от яхнията, топлеща се на малкото газово котлонче, с което разполагаше. Взе парче хляб и ги занесе на детето. Пожела му добър апетит, след което отиде да си полегне.
След трийсетина минути се върна, за да провери какво се случва и дали внукът й е харесал гозбата. Остана стъписанa. Яхнията стоеше непокътната. Момчето продължаваше да гледа втренчено в екрана на своя телефон и не показваше почти никакви признаци, че изобщо присъства в стаята. Старицата не посмя да се обади. Тийнейджърът беше вкопчен в устройството така, както муха бива привлечена от светлината на мощна инсектицидна лампа, която в случая се наричаше ''смартфон''.
Батерията му падна. Детето започва да яде. Ам-ам. Ам-ам.
© Николай Янев All rights reserved.
