Паметта не винаги буди съвестта. По-скоро тя се срамува, когато съвестта я буди в нетърсени мигове. Паметта винаги носи обремененото време на миналото и прави отчаяни опити да се спаси в новото си ежедневие.
След като срещна Юлия Лаврака изстрада в безсъние няколко нощи и реши да потърси "копието на Джил". Но къде беше това момиче и с кого, той нямаше дори бегла представа? В края на август повечето летовници поемаха към постоянните си обитания,нали все пак трябва да се работи, учи и живее? За Лаврака тишината на неговия странен свят не кореспондираше със света на другите хора; и оттам различията между световете беше за него граница на предела. Сега той търсеше начин да преодолее статуквото, защото чувствата му на любопитство и нагона на любовта понякога слагат край на едно време изживяно безвъзвратно.
В ранното утро на първия ден от септември Лаврака натовари моторницата с необходимото за един риболовен ден и потегли навътре в морето. Годината беше добра за рибарите от крайбрежието: па ...