29.09.2012 г., 13:57

Ледена смърт

746 1 0

Тя е съвършена. Толкова нереална. Вървиш към нея, протягаш ръка да докоснеш изяществото и... тя изчезва. Образът ù остава жив в съзнанието ти, а наоколо цари мъртва тишина. Гробна, демонична. Изведнъж стенания отекват. И тя отново се появява като мираж. Стои там, заровила нозете си в снега и плаче бисерни сълзи. Белотата на лицето ù отнема тази на снега. Черните ù къдрици, покорни на вятъра, се поклащат тъй красиво. Дърветата протягат дяволските си клони към нея. Студът и мъката се надпреварват кой първи ще прониже сърцето ù. Тя става. А зад нея остават кървави следи. Отправя се към ледените води на езерото. Бавно крачи, а сълзите ù се сливат с вълните. Вятърът пее мъртва песен. Тоновете се реят, както птици в небето, ала гаснат тъй бързо. Като ранени птици се спускат стремглаво към земята и падат опустошени. Мелодията е към своя край. Нейният живот - също. Водата обвива тялото в ледена коприна. Пламъкът гасне. Дъхът секва. Сърцето заспива своя вечен сън... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...