27.01.2011 г., 22:12

Ледено сърце

1.5K 0 2
1 мин за четене

Той отдавна вече не я заслужаваше… Но кой знае дали болката, самотата или просто любовта я караха всеки ден да го сънува, а когато не го сънуваше, беше просто във вечери като тази, когато не можеше да заспи от нахалните мисли в главата си.  Колко неочаквано нахлу това чувство у нея. Допреди съвсем малко време смяташе, че трудно може да бъде докоснато вледененото ù сърце, а  сега то бавно се топеше и  това личеше по сълзите. Едно ледено сърце се стопяваше, всеки изминал ден все повече любовта сладко го унищожаваше. И то бавно се разтапяше и изчезваше - от любов… Сякаш се освобождаваше – от всички остри късчета лед по себе си, които освен него, бяха наранили и много други, опитали се да го докоснат. Нямаше по-прекрасно и по-болезнено чувство от това, което изпитваше то сега. Добре познаваше любовта и знаеше, че когато тя се появи, няма да я обърка - за добро или зло… Сега тя идваше, когато най-малко бе очаквана и носеше със себе си свобода, свобода от миналото и ледения затвор, в който сърцето по принуда се бе тикнало. Но какво щеше да направи този път любовта с него - дали щеше да го освободи от леда и студа в него и да го прегърне, или със стапянето си щеше просто да го унищожи… като всеки път… като всяка борба на ТОВА сърце да докосне щастието…

А той отдавна не я заслужаваше…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...