Легенда за Роза--Трета част

   На около два километра южно от село Кая бурун(дн.село Коневец,община Тунджа)имаше аязмо, досами гората,чиято лековита вода беше бликнала след едно опустошително земетресение в Одринска Тракия през 15--ти век.

Времето беше заличило годината на това безпощадно събитие.

​​​​Само аязмото с лековитата вода събираше мало и голямо!

Люде от всякъде, които имаха път към Одрин научаваха и хвалеха лековитата вода край гората на Кая бурун.Много болни мъже,жени и деца престояваха през летните месеци с дни и намираха облекчение за здравето си.Наред с водата,която беше хладка и мека за пиене, навярно и вярата в нейната вълшебна сила създаваше впечатление,че Божията благодат е обдарила това място с вълшебни качества.Християнското население от околните селища колеше за празника Възнесение Господне (Спасов ден) курбан за здраве и береше росни билки,особено билката росен...

Там един мюсюлманин,дервиш с помощта на волята на Аллаха беше построил теке,където мюсюлманите от каазата,че и тези които имаха път през тези земи ходеха за намаз*.Така стори и Зейнеб ханъм след като преминаха реката  на път за село Пандъклия,където управляваше имението си Садък паша,аркадаш на съпруга й.

   Множеството от местните бейове,които владееха имения в тази плодородна земя по поречието на река Тунджа бяха все ветерани от Кримската война.Садък паша беше в младостта си в Еничарския корпус на Владетеля.Като водач на билюк* еничари по време на войната беше влязъл в тила на руска артилерийска бригада и в едно със два спахийски билюка изпонасече и плени останалите живи артилеристи в битката при Евпатория.

След  този светкавичен рейд това улесни английската конница и френските кирасири* да завладеят редутите и снабдителната база на себеотрицателните руски офицери и войници, които се сражаваха до смърт;и в невъзможност, останали без боеприпаси и вода,изтощени от горещото време:получиха заповед от един полковник на име Багратински да се предадат, а той хладнокръвно се самоуби с револвера си,пред очите на еничарите...

   След победата в Кримската война, по предложение на великият везир Махмуд паша при събирането на Дивана при Султана Садък беше обдарен от Владетеля с генералско звание и още няколко имотни придобивки;и се прибра от войната в новото богато имение!Садък паша,беше вече  дясната ръка на Валията в Одрин Мустафа паша.

  Там беше заръчал мъжа й да отседнат,преди да се приберат в имението на Хасан бей. 

   Но първом цялата свита се запъти към аязмото с текето,пък после, по икиндия,когато слънцето склони съвсем преди да потъне в хоризонта,има--няма половин копраля,ще успеят да пристигнат в спахийството на Садък паша...

   Тъкмо отседнаха на сянката,която гората хвърляше край аязмото и мъжете от охраната пояха конете от поилката,когато от изневиделица се появи един конник, който беше спешил коня си и с изгарящ,опипващ поглед гледаше Гюла, която заедно с майка си се беше облекчила с лековитата вода след дългия преход от Одрин.Гюла поруменя от погледа на черкезина и с помощта на майка си побърза да надене фереджето  на неомъжена жена!

   Зейнеб ханъм властно повика охраната,но докато синовете й разберат,че в стана им има нежелан мъж...Черкезина се стопи в гъстотата на зелената гора!

   След по--малко от час цялата свита беше готова за прехода към имението на Пандъклийския Садък паша. 

Намаз--молитва 

Билюк--войнска част от Корпуса на Еничарите 

Билюкбашия--командир(комендант) на билюк 

Паша--генерал,званието се присъжда за героизъм 

по време на война лично от Султана, не е наследствено 

Кирасири--френски конен полк с ризници(кираса).Днес 

са гвардейска част към Президента на Френската Република 

Следва продължение