Лежерно
ЛЕЖЕРНО
Нали е неделя и нали е дъждовно, най-лежерно Сашко остана с кучето си Ташко до към обяд под завивките. Можеха и още, ако не бяха неотложните за Ташко обстоятелства. След необходимата разходка в кварталната градинка, двамата лежерно се строиха пред хладилника.
Лошото на хладилниците е, че някой трябва да е сложил, това което искаш да извадиш от тях. Погледът на Ташко многозначно заявяваше, че този някой, не е той.
- Ще си поръчаме пица – с лежерна осанка и тон успокои ситуацията Сашко, и с удоволствие отчете светналия поглед на Ташко, който остана такъв, докато не проследи звънтенето на изпадналите 5 стотинки от обърнатия портфейл.
- Е, няма как, ще трябва да навестим баба ти – вече с нашийника в ръка измънка Сашко и двамата лежерно затътриха крака по влажната шума.
Миризмата на есен и ситният дъждец разведриха двамата пешеходци и те по-скоро от обичайното позвъниха на вратата. В шпионката просветна и угасна светлина и през открехната врата се процеди сладък аромат на печена тиква.
- Очаквах ви – немощните ръце повдигнаха кученцето и го оставиха да целува набраздените страни на усмихната старица.
След около час, младежът и кучето с издуто коремче, лежерно се връщаха по същият път. Сашко опипваше от време на време джобът с двадесетлевовата банкнота – седмичната им рента от учителската пенсия.
Предстоеше им лежерен неделен следобед, преди поредната лежерна безработна седмица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
