Лежерно
ЛЕЖЕРНО
Нали е неделя и нали е дъждовно, най-лежерно Сашко остана с кучето си Ташко до към обяд под завивките. Можеха и още, ако не бяха неотложните за Ташко обстоятелства. След необходимата разходка в кварталната градинка, двамата лежерно се строиха пред хладилника.
Лошото на хладилниците е, че някой трябва да е сложил, това което искаш да извадиш от тях. Погледът на Ташко многозначно заявяваше, че този някой, не е той.
- Ще си поръчаме пица – с лежерна осанка и тон успокои ситуацията Сашко, и с удоволствие отчете светналия поглед на Ташко, който остана такъв, докато не проследи звънтенето на изпадналите 5 стотинки от обърнатия портфейл.
- Е, няма как, ще трябва да навестим баба ти – вече с нашийника в ръка измънка Сашко и двамата лежерно затътриха крака по влажната шума.
Миризмата на есен и ситният дъждец разведриха двамата пешеходци и те по-скоро от обичайното позвъниха на вратата. В шпионката просветна и угасна светлина и през открехната врата се процеди сладък аромат на печена тиква.
- Очаквах ви – немощните ръце повдигнаха кученцето и го оставиха да целува набраздените страни на усмихната старица.
След около час, младежът и кучето с издуто коремче, лежерно се връщаха по същият път. Сашко опипваше от време на време джобът с двадесетлевовата банкнота – седмичната им рента от учителската пенсия.
Предстоеше им лежерен неделен следобед, преди поредната лежерна безработна седмица.
© Лордли Милордов All rights reserved.
