Прибирам се от пазаруване и по пътя настигам една жена. Не много висока, леко пълничка, с къса изрусена коса. Елегантно облечена, с бежава пола над колената и сако от същия цвят. Вървеше бавно със самочувствието на доволна жена. Въпреки, че бързах, нещо ме накара да не я изпреваря. Вървях и се наслаждавах. Малко бяха в нашето градче такива жени или се виждаха веднъж на няколко месеца. На едно от кръстовищата тя се обърна да се огледа за коли и тогава я познах, Лидия. Една много отдавнашна моя съседка и бивша любовница, ако може така да се нарече жената, с която бях правил точно два пъти секс.
- Лидия! - извиках и.
Тя ме погледна и се усмихна.
- Точно теб не очаквах да видя. След толкова години, изглеждаш страхотно.
- Ама за години ли ще си говорим. Че ти нали си само със шест по-малък от мен, а си побелял като старец.
- При мен е ген, на тридесет и пет се прошарих. Но ти... не мога да откъсна поглед от теб. Наслаждавах ти се от известно време, вървейки след теб.
- Браво! Значи още съм ...