Прибирам се от пазаруване и по пътя настигам една жена. Не много висока, леко пълничка, с къса изрусена коса. Елегантно облечена, с бежава пола над колената и сако от същия цвят. Вървеше бавно със самочувствието на доволна жена. Въпреки, че бързах, нещо ме накара да не я изпреваря. Вървях и се наслаждавах. Малко бяха в нашето градче такива жени или се виждаха веднъж на няколко месеца. На едно от кръстовищата тя се обърна да се огледа за коли и тогава я познах, Лидия. Една много отдавнашна моя съседка и бивша любовница, ако може така да се нарече жената, с която бях правил точно два пъти секс.

- Лидия! - извиках и.

Тя ме погледна и се усмихна.

- Точно теб не очаквах да видя. След толкова години, изглеждаш страхотно.

- Ама за години ли ще си говорим. Че ти нали си само със шест по-малък от мен, а си побелял като старец.

- При мен е ген, на тридесет и пет се прошарих. Но ти... не мога да откъсна поглед от теб. Наслаждавах ти се от известно време, вървейки след теб.

- Браво! Значи още съм в играта.

- Играта... Извинявай, но ти ще си останеш дълго в нея и ще си капитан на играчите.

- Четкаш ме, спечели си питие. Какво ще кажеш да се видим след няколко дни, ще пийнем, ще си спомним младините.

- Съгласен. А съпругът?

- Той си седи на вилата. Не кара кола, че е зле с очите. Коси си тревичката и гледа внуците като ги доведат. А ти?

- Жената работи в чужбина, децата и те настрана. Аз съм млад пенсионер и се грижа единствено за себе си.

Разделихме се с уговорката за нова среща. Докато се прибрах не спирах да си мисля за нея. Господи, тази шестдесет и две годишна жена изглеждаше с двасет по-млада. Вечерта също не беше спокойна за мен. Лидия беше обсебила изцяло съзнанието ми.

„Най-малката от трите сестри, Лидия беше глезлата в семейството. Не растеше разглезена, просто и позволяваха всичко, което каките получаваха с доста уговаряне. Беше общителна, умна и ученолюбива, но също и малко своенравна, бунтар. Не много висока, слабичка, но гърдеста. Около нея винаги имаше шумна компания, смях и модна музика. Вечер се събираха на някоя пейка около кварталното магазинче и се веселеха по своя си начин. Не бях от нейната компания, но по съседски присъствах няколко пъти на сбирките им. Тогава, в онези години бях доста свит, срамувах се от много неща. Една вечер, когато станах да си вървя тя също си тръгна с мен.

- Какво, не ти ли е приятно с нас?

- Приятно ми е. Но не мога като вас.

- Какво като нас? Какви сме?

- Ами уверени, знаете неща, които аз не знам или не достатъчно. И не мога да говоря за тях свободно без да се притеснявам.

Така се от дума на дума се заприказвахме и не усетих как внезапно изчезна у мен онази скованост.

От тази вечер започна и нашето приятелство. Твърде силна дума за отношенията ни, но за мен поне беше такова. Лидия се движеше в своя кръг, аз постепенно си намерих нови приятели и много рядко се пресичахме в някоя от сбирките им. Когато се случеше да сме сами, водехме онези приятни разговори, които само двама най-добри приятели могат да водят. Тя завърши и отиде да учи в голямото село, както наричахме София. Минаха години, аз завърших, служих в казармата и се върнах в нашето градче. Започнах работа в единствения завод и живота ме подхвана с всичка сила. Работа, в къщи, пак работа и така пет дена. Петък вечер и събота се срещах с приятелите и ходехме на ресторант или на дискотека. В една от тези съботи излизайки за поредна среща видях Лидия. Красива, финна, само гърдите и бяха все така големи.

- Ехааа. Върхът си! Радвам се да те видя!

- И аз теб. Накъде?

- Излизам с приятели на ресторант. Хайде с нас.

- Не мога. Ще ходя на гости, чакам да ме вземат.

- Хайде де, вземи и твоите приятели.

- Виж, малко е неудобно. Имаме семейна среща. Аз съм омъжена.

Нещо в мен сякаш се скъса. Не, че съм очаквал да ме чака, но го приех малко криво.

- Поздравявам те! Откога си...? И за кого?

- От година. За Николов, зам. директора на завода.

Николов? Та той можеше да и бъде баща, най-малко тридесет години по-дърт беше от нея.

- Е, тогава приятно изкарване! Надявам се пак да се видим.

Тази вечер се отрязах като казак. Не помня как съм се прибрал, но на другата сутрин се събудих с махмурлук, болки в главата, с дрехи и обувки в леглото. Неделята я изкарах в транс, а от понеделник вече ме подхвана работния ритъм. Дойде поредният петък, но този път нямах желание за излизане. Някакъв страх ме беше обзел, че щом изляза ще видя Лидия. Но не ме свърташе да си остана в къщи. Обух едни дънки и излязох. На вратата се сблъсках с нея.

- Бързаш ли за някъде?

- Не, искап да се разходя.

- Покани ме тогава у вас, нямам много време.

Влязохме обратно и я заведох в мойта стая. Щом затворих вратата, тя ми се нахвърли и буквално ме изнасили. Имах няколко връзки с момичета, но този секс беше все едно да спечелиш Олимпиада. През цялото време бях като ученик на урок. Какво ли не правеше, откъде ли го знаеше. Майната му, важното беше, че на мен ми беше хубаво и дори не мислех, че е омъжена.

Както внезапно се беше появила, така внезапно си тръгна, оставяйки ме без грам сила и щастлив. След тази вечер не видях повече Лидия. Чух, че беше родила две деца на Николов и живееше в София. Можеше да си го позволи. И аз се ожених, родиха ми се деца.Така си вървеше животът. Дойдоха промените. Заводът го продадоха на чужденци. Аз покрай работата започнах да се занимавам и със синдикална дейност. Намирах някакво разнообразие в това, а и имах желанието да го правя. Понякога ни пращаха на обучения. Трябваше да знаем как да се държим на преговори, да знаем разпоредби и закони. На едно такова обучение видях Лидия. Прегърнахме се, целунах я приятелски по бузата.

- Какво правиш тук?

- Лектор съм. Ще говоря по измененията в Кодекса на труда. Ти?

- Аз ще те слушам. На обучение съм. Искаш ли да се видим после?

- Да. Мъжът ми знае, че ще остана до късно, нали ще има и вечеря.

- Ако искаш, нека се срещнем след лекциите, ще имаме време да поговорим до вечеря.

- Покани ме в стаята си, няма да ми се говори след „Кодекса на труда“.

Едвам издържах докато Лидия говореше. Нищо не запомних, само я гледах унесен. Понапълняла, но все така чаровна. Мек и приятен глас. След лекцията и казах номера на стаята си и се качих. Тя не се забави много. Отворих веднага след първото почукване, гол и надървен. Този път аз бях водещия в нашата любовна буря. Така се бяхме развихрили, че не забелязахме  кога се беше стъмнило.

- Вечерята ще изпуснем.

- Майната и, на теб яде ли ти се?

- Бих хапнала малко.

- Какво чакаш, яж ме.

Не почака, яде ме, докато в мен престана да функционира всичко.

- Ще извикам такси.

- Чакай, кажи как си.

- Това ли е важно? Добре ли ти беше?

- Супер! Просто любопитно ми е как живееш.

- Как, обикновенно. Николов е пенсионер. Децата са големи, аз работя. Нямам нужда от пари, но имам нужда да съм сред хората.

След тази вечер Лидия отново изчезна от живота ми. Родителите и починаха, сестрите и бяха омъжени в други градове. Тя идваше понякога да нагледжда къщата си, но не се засякохме нито веднъж.“

В уреченият час потропах на вратата на бащината и къща. Когато ми отвори, занемях. Пред мен стоеше онази Лидия, която бях запомнил от последната ни среща. Този път облечена в рокля, с предизвикателно деколте, ухаеща на скъп парфюм. Подарих и букет, носех и бутилка червено вино. Лидия доста добре се беше подготвила за нашата среща. Масата в хола беше отрупана със скъпи мезета, от кухнята се носеше миризмата на нещо вкусно.

- Ееех, ти си се приготвила, сякаш не за питие ще седнем, а няколко дни ще откараме.

Лидия ми подмигна дяволито.

- А ти ще си против ли на такъв вариант на срещата?

- Против? Аз ще съм безкрайно щастлив. Живея сам, срещите ми с приятелите ми са отдавна по-редки. Единственото ми развлечение са мачовете по телевизията, интернета и когато ми се обади жената. Така, че да бъда с теб е шестица от тотото.

Няма да разказвам с подробности какво се случи тази вечер и последвалите я още два дена. В интерес на истината и двамата бяхме доста поулегнали, но това не помрачи удоволствието от нашата среща.

- Искам да те попитам нещо. Аз нямам много възможност да идвам често да наглеждам къщата. Ще се съгласиш ли да го правиш вместо мен, а аз ще ти плащам за това. Някой лев отгоре ще е добре към пенсията ти. Ако искаш може да го оформим и с договор, официално.

- Пари ако искаш ми давай, все ми е тая. Но бих се радвал, когато идваш да имаме по едно такова изживяване. Животът ни е бутнал в различни посоки и сега имаме възможност да наваксаме.

Страстната целувка, с която ме целуна подпечати нашето споразумение.