Глава шеста
Истина ли е, че боли така
Ден 1-ви (неделя)
Сутрин е – първата, откакто времето спря. Лежа си и гледам тавана. Завладяна от печал, нямам желание за нищо. От вчерашната жена не е останал и спомен. Времето все още е Сега. Трябва да стана, да потърся начин да оправя бравата, или да намеря майстор, но не помръдвам. На вратата се звъни. Снощи момичетата не бяха вкъщи и вероятно още ги няма, а винаги търсят тях. Досада, трябва да стана.
На прага стои млад мъж с работен комбинезон.
– Зоуи и Синди ги няма – казвам отнесено.
– Г-ца Димитрова?
А, това съм аз, кимвам.
– Идвам за вратата. Предполагам, за това става дума – казва човекът и сочи бравата.
– Кой Ви извика? – питам, защото онези двечките ги няма, но може вчера да са се обадили.
– Заявката е направена от… – гледа в листа върху кутията, която носи. – Мейс.
Изчервявам се – залива ме всичко, което снощи изживях и се опитах да погреба. ...