Ти виждаш ли всички онези нюанси на зеленото? Отблясъците на Слънцето, които се отразяват в бистрото езеро. Високите върхове, които сякаш те предизвикват да ги покориш. Онези песнопения на пъстрокрилите. Листопадът от тишина...
Или и ти, точно като другите, живееш в онзи водовъртеж? Втренчен в картата за градския транспорт. Кисел на онези тийнейджъри, които отново не са ти отстъпили място. И без да подозираш, и на онези, които като беше малък те отхвърлиха. Ядосан на шофьора, че отново кара като чувал с картофи. И на майка си, че като малък никога не ти готвеше друго освен тях. И поел по дългия път към работата, забрави да видиш цъфналите пролетни вишни. Белите цветчета ти говореха. Те винаги са ти говорели. А ти дочу ли ги? Или отново махайки с ръка за пореден път изпрати и тях, и света, по дяволите. Не усети ли поне онзи далечен, едва доловим полъх на вятъра, който те доведе до корабокрушение? С вятъра шега не бива. Той е сериозен комик. Той не е тук, за да ни простуди. Той не е тук, ...