Лотария по нашенски
Будилникът запя своята си песен и разбуди Станислав и Таня. Станислав скокна и се засправя. Таня го гледаше как се рее из стаята. Като щастлива чучулига тананика, тук кацне, там кацне, и пак залети, впери поглед в Монката, помилва го и долети при нея, жаден впие устни в нейните.Така преминаваха сутрините при тях: в забавни игри, гарнирани с голяма доза смях, придружени от весели звуци. След раждането на Монката спомените за кошмарното и детство замряха напълно, кервани от щастливи мисли се нижеха и спираха да почиват в главата и ежедневно. Екливият му смях се разля като благословия над къщата и обнови всичко наоколо, превръщайки пущинака в оазис. Сълзичките му животворни като майски дъждове съживиха силите им; гласчето, бистро като изворна вода, напълни душите им с надежди и обещания. Въображението им зарисува райски картини. Мечтите им като необуздани коне запрепускаха из необятна шир, из безоблачно бъдеще, където прекрасни възможности, цъфнали като приказни цветя, ...