Аз съм на четиридесет години. Спомням си ясно времената на двадесет. Странно обаче, защо нямах почти никакви спомени на двадесет години за двадесет години по-рано. А откакто се помня, не вярвам в актуалната си възраст. Преследва ме нещо. Мисъл ли е, или чувство - не знам, но знам,просто знам, или може и да предполагам, предполагам, че съм и се чувствам много по-възрастен, сякаш съм живял, преживял и изживял доста повечко от броя на годинките, разкриващ егн-то ми. Има някаква закономерност тука. Има нещо... Всички сме така, замисли ли се?
О, ранно детство! Става въпрос за един и същ интервал от време горе-долу, а как само мога да имам спомен за годините назад във всеки един момент от живота си, с изключение на първите няколко? В мен да е проблемът, само при мен да е така - ама не е май. Не мога да потвърдя и че младините ми бяха единствено кой-знае колко по-впечатлителни, та това да е причината!? А казват, че детството е съдбоносно и предписва човешки истории... затова ли нищичко да не ...