Едва едва се развиделяваше.

                 Звездите трепкаха уморени, сякаш чакаха  утрото на новият ден.

На кея се поклащаха няколко рибарски лодки, няколко души ги обикаляха,  дали  се готвят за риболов или са се прибрали с улова.

Обичайните команди прозвучаха в ухото ми

- ОК, всичко е готово, пълен напред, госпожице капитан.

Тихо и спокойно утро. Вятърът надуваше платната и '' Виктория'' отново пое жкурса си.

Обичайните шеги по време на закуска, съпровождани от ''гласът'', после потракването по клавиатурата на пръстите на Джейн, писане в бордовия дневник. Почистих почистените пушки, подредих отново пачките и кутии с патрони. Сигналния пистолет и сигналните ракети прибърсани и по местата, малката аптечка също. Разхвърлената спалня и дрехи оправени, я, вратичката на аптечката -майка прилежно затворена..

А слънцето навън вече бе изгряло и очертаваше пред нас огнената си пътека.

Бе предателски тихо, даже не се чуваше крясък на чайки или плисък от скоковете на придружаващите ни делфини. И на слънцето нещо му става, толкова ярко жълто.

Минах по левия борд, оправих кранците, свих и завързах пластмасовите шезлонги, после прегледах как са сложени кранците по десния борд. Все пак толкова време съм на яхтата, не исках да ми се правят забележки и си знаех редовните задължения.

- Джейн, ти на колко време проверяваш въдиците, рано сутринта ги хвърлихме и би следвало да ги видим. Ох, как ми се яде варена риба, или по-скоро рибена чорба, но с по-малко водичка - опитвах се да остроумнича

- Да  проверим тогава - рече тя гледайки часовника си

Издърпах едната въдица- нищо, навих кордата на другата, също нищо. Джейн издърпа другите две въдици, и те празни

- А нали уж в Средиземноморието имало много риба, просто потапяш ръката и я хващаш - засмях се пресилено - И нали видяхме орлите рибари, при всяко гмуркане излизат с риба, а на нашите въдици нищо и няма рибена чорба

- Така е, но тази работа не ми харесва - тихичко отрони тя

Горе се заслуша в ''гласа'', хвърли поглед по уредите. Взе бинокъла и бавно-бавно взе да оглежда хоризонта от ляво надясно, върна се отново.

- Интересно - сякаш на себе си говореше тя - Обикновенно рибата се движи на пасажи, да обвиним ли за това глобалното затопляне.

Погледна лота, после за скоростта на яхтата, записа набързо нещо в дневника и отново  заоглежда хоризонта и повърхността на водата по-близо до яхтата.

А аз,...аз, погледът ми се шляеше някъде в безкрая.

- Чудно, на въдиците няма риба, придружаващите ни делфини изчезнаха някъде. Пит имаме компания - промърмори тя

- Мдаа, възможно е, тук вероятно е пълно с подводници, наблюдават ни с перископите си, трябва да им направим забележка, че искаме да виждаме флагът им, а не да се крият под водата, на какво прилича тази работа - смехотворно отбелязах

- Не Пит, не са подводници, бяла акула,... виж с бинокъла си, и странно, обикновенно са единични индивиди, а тук ми се струват две-три и около тях акулите мако

- Е, и вълците вървят на глутница, но нападат само няколко, а другите чакат  - опитах се да остроумнича както винаги - Къде са Джейн.

- Гледай по повърхността на водата, ето виждаш ли гръбната им перка, а от зад водата се движи сякаш върви параход. Страшни хишници са, достигат до пет метра дължина и тегло до хиляда килограма, много са агресувен вид акули, атакува водолази, лодки, често напада и хора по плажовете, наричат я бялата смърт. На цвят е каменно сива или кафяво -сива по гърба. Има голяма уста и се храни с всичко което сметне, че е храна. Среща се във водите на Турция, Гърция, Кипър, Италия, Малта,... навсякъде из Средиземноморието бих казала. Странно. А гледал ли си филма ''Челюсти '', ето възможност да ги водиш на живо - говореше тя без да потрепери гласа й.

В този момент сякаш пред носа на яхтата изкочи голяма зъблеста муцуна и се потопи. Друго туловище го последва, чак пръски вода скачаха по палубата.

Филма '' Челюсти '' , спомена Джейн, потръпнах страхливо. Такова нещо върви като торпедо, скача над водата. Остава да се стовари на кила на яхтата, пробойна, и водата бълбук, бълбук, и сме разкъсани от острите им зъби.

Уж съм куражлия, а взех да давам като на заето. Вцепених ли се.

- Джейн, опасно е, да ползваме Уинчестера, ако нараня едната, кръвта й ще подмами другата и акулите мако ще я довършат, а ние ще излезем от ситуацията - казах с твърд глас, сякаш да възвърна смелостта си. - Ти ли ще стреляш или се доверяваш на мен, включи и двигателя, макар, че са по-бързи от яхтата, но така ще изчезнем по-бързо от схватката между акулите.

Без да се суетя, откачих пушката, освободих оптическия мерник от предпазния калъф, сложих пълнител в магазина. Имах 4 патрона, 5 или 6 секунди за изстрели, още толкова да заредя другия пълнител,...10-12 решаващи секунди.

- Джейн, изключи микрофона и слушалката си, да не повредиш слуха си  от изстрелите, дръж яхтата така, че да са откъм моята страна. Дай по-високи обороти на двигателя.

Вързах колана си с куките към едно от 15 метровите намотани въжета.

През оптическия мерник виждах тялото, сиво, жълто-кафяво, пясъчно, после главата на бялата акула, окото й.

Бам, бам,бам, проехтяха три изстрела в окото й.

Водата се обагри в червено.

Две акули мако за секунди се озоваха до туловището, загризаха го и изчезнаха в дълбините. Острите зъби на спътницата й като с бръснач я преполовиха и завлякога огромно парче някъде.

Други акули мако заръфаха остатъците, водата закипя от борбата на хишниците за плячка.

Яхтата направи рязък завой, куката и въжето зад мен само изкърцаха.

Имах куршум в цевта и пълен пълнител , вързан съм здраво.Ще чакам.

Оглеждах вече по-спокойно водната повърхност, нищо. Кървавото петно остана далеч зад нас, поразмито от водната пътека оставяна от двигателя на яхтата.

Гръмнах напосоки във водата, извадих празния пълнител, щрак,щрак, произведох контролен празен изстрел, нали така повелява правилника. Помахах с ръка на Джейн.

- Пит, добре ли си - прозвуча в ухото ми

- Да Джейн, добре съм. Оттървахме се от досадните бели акули. Идвам при теб.

Погледнах я. Желязна жена, повечето биха се разплакали или от умиление или от щастие , че всичко мина благополучно

- Пит, ти се справи, бладодаря - промълви тя

- Нее, справихме се, без твоята намеса трябваше да прескачам или да обикалям около яхтата. Ти си прекрасна Джейн, капитан на място.

Тя изключи двигателя и отново  тишина, нарушавана само от ''гласа''

Пиехме мълчаливо сока и сигурно премисляхме какво бяхме преживяли с морските хишници, или как завърши филма '' Челюсти ''.

Почистих Уинчестера, галех приклада, цевта. Може веднъж да ти потрябва, но си е друго като го имаш, все пак вдъхва кураж. Върнах я  в шкафа, оптическия мерник скрит в калъфа, подредих пълнители и кутии с патрони. Хвърлях по едно око през прозорците на ''апаратната'', все я кръщавах както ми е удобно.

           Сякаш седим на едно място, платното увиснало  безпомощно на мачтата. Даже и флагчетата на Гибралтар и Малта не помръдваха. Пълно безветрие и някак задушно стана изведнъж.

По челото ми избиха капчици пот, прибърсах си с длан.

Джейн гледаше ту уредите, ту през бинокъла по хоризонта.

- Пит, отново не ми харесва ситуацията. Няма полъх, стана горещо, барометърът сякаш пада. Дали не е зараждащ се циклон или просто щорм. Циклоните са доста често срещано явление тук, както сега, според барометъра пада атмосферното налягане, борба между топлите въздушни маси от Африка и студена Европа. Най-добре е да свия платната и чрез двигателя да се придвижваме.

Седна пред клавиатурата, намери сайт '' Метеобюлетин'', на екрана се показа сателитната снимка на циклона. Пръстите й заиграха по клавиатурата. Остана така чакаща няколко  минути и последва отговор.

- Това е Хуанита от Аликанте, дава координати на циклона, от Либийското крайбрежие посока Гърция, някъде зад нас е, дано периферията му е по-слаба по нашия курс..

Вгледа се отново внимателно в сателитната снимка. Координати на ''окото'', центъра на циклона, тъмна периферия в единия край, по-светла и накъсана е другия му край.Тя сякаш въздъхна облекчено.

Прикапаха едри тежки капки дъжд, виждаха се как подскачат по палубата. Изведнъж  започна да вали по-обилно примесен с напъните на силния вятър.Черни дъждовни облаци ни обгърнаха.

Притъмня. Появиха се по-големи вълни.

- Пит, всичко е здраво вързано и няма нищо на палубата, нали. Не ми харесваше това, пасатите от риба избягаха, бели акули изплуваха, изведнъж и акулите мако., а обикновенно бялата акула плува и ловува сама, а ето каква била причината, циклон.

Надвеси се , записа нещо в дневника и ''тефтера'', заслуша се в ''гласа'', погледна монитора на радара.

- Следва да изключа автоматичното управление, поемам руля - мърмореше си заповеди и ги изпълняваше- Хващай румпелите и с носа към вълните,... Пиит.

- Ще се справиш, атеист съм, каква молитва да си казвам- опитвах се да бъда спокоен

Сега остава само светкавици и гръмотевици да се появят и да се отвори морето.

С какво ли ядосах Нептун.

Имах чувството, че върха на мачтата още малко и ще докосне вълните. В носа се разбиваха вълни и водата се стичаше по палубата. Колко права е била Джейн, отворите, така наречените шпигати, трябва винаги да са свободни за да изтича водата.

Погледнах Джейн пред мен, здраво стиснала румпелите на руля, погледът ми се спря на ютения колан, машинално опипах моя, напипах куките, дръжката на ножа.

Няма страшно, как ли е рисувал Айвазовски картината си '' Девятъй вал'', как с бои и вдъхновение

Голяма вълна отново се разби в носа на яхтата, последва я втора, трета...

Няма да слагам длан върху рамото й за кураж, ами ако се изплаши от този жест и се разконцентрира. Беше вперила поглед напред в обгърналата ни водна мъглявина, все така здраво стискаща два румпела. Времето бе спряло.

Някъде встрани от нас проблеснаха светкавици, дочу се заглъхващият им тътен.

Сякаш магически пред нас тъмата се вдигна, просветля, вятърът и дъждът утихнаха.

Слънчев лъч се прокрадна и водите пред нас заблестяха.

Спасени ли сме, или природата  набира сила за да се стовари отново върху ни.

Джейн извърна глава към монитора, погледна координатите на циклона и сякаш отново въздъхна облекчено. Ръцете й поотпуснаха румпелите, но не отклоняваше погледа си от морския безкрай.

А морето отново бе тихо и спокойно.

Равномерният ''глас'' ни подейства успокояващо, пееше си своята литургия.

Тя се обърна, погледна ме и отрони.

- Измъкнахме се, дано и другите съдове попаднали в циклона имат същият успех.

Вдигна платната, изключи двигателя, настрои автоматично управление, изпрати съобщение на Хуанита за успешното измъкване от циклона.

- Пит, пропуснахме обяда, но не е ли време да приготвя нещо за вечеря -смееше се тя - Аз огладнях

отивам в камбуза , ще донеса и две чаши бира, заслужаваме го.

следва...