- Сирене... сирене... сирене... - повтаряше неуморно човекът и от време на време разнообразяваше с: - С горчица - после пак - Сирене... сирене... сирене...
- Хъм - изхъмка Шира и се протегна фотогенично, както само представител на котешкия род може да прави.
- Нали? - потвърди Ръмжачът и кимна към непреставащия да си бърбори пред тях човек.
- Лудите не са скучни - каза котаракът и завъртя нокът около слепоочието си.
- Харесва ми как мислят - добави вълкът. - Шарено.
Двамата се умълчаха и се загледаха в Лудият, който продължаваше да си бърбори:
- Сирене... сирене... сирене... с горчица... - малко по-късно се загледа преценяващо в Шира и каза: - Рожден ден!
- Добреее - проточи котаракът. - Чий?
- Твоя! - посочи го с пръст човекът. - Сирене... сирене... сирене... с горчица...
- Ааа, така ли - кимна Шира.
- За какво е сиренето и горчицата? - не се сдържа да попита Ръмжачът.
- За тортата - отговори му Лудият, а след няколко минути добави. - Рожденият ден е извинение да бъдеш щастлив.
- Нямам нужда от извинения, за да бъда щастлив - сви рамене Шира и отново се възцари относително мълчание.
- Мислите, че съм луд ли? - неочаквано ги попита човекът.
- Да - кимна котаракът. - Но проблемът не е в това.
- А какъв е? - учуди се Лудият.
- Не обичам сирене и горчица в тортата си - махна с лапа Шира.
- Ахам - замисли се човекът, а след малко започна да повтаря: - Краставички... краставички... краставички...
- Е - сви рамене котаракът. - Предполагам, че така е по-добре.
- Дали? - на свой ред сви рамене Ръмжачът.
- Краставички... краставички...
- Да да - махна с лапа Шира. - Разбрахме.
© Стоян Вихронрав Всички права запазени